В шепите на Бог

Душата ми не скита безпризорна,

Тя винаги е в шепите на Бог,

Съгряващи я с благост животворна

За чиста вечност истински залог.

А полетът ѝ сякаш е наслада,

Разляла се всред звездна благодат,

По-свежа и от утринна прохлада,

Наричана от някой дивен свят.

Душата ми от дарове прелива.

В сълзи обляна, истински щастлива,

Разтърсена до крайния предел

От чудото на Твоята вселена,

От Тебе Боже тихо сътворена -

Не ще поиска никога раздел.

Стефан Стефанов

24.03.2018 ГББГ