Импресия

Снимка Цени Колева

В градинския ми стол приседна Времето.

Във сняг и лед превръщат се мечти.

Кълвачът блъска главата си във ореха.

Изстинали следи таят сълзи.

Пространството завръща се към девството.

Безцветен вятър свири на фагот.

Излизам и до него сядам – Времето,

Небързащо за никакъв възход.

Градината разтваря се в сфуматото,

А разговорът никак не върви.

Всред зима сме, отчаяни поборници

На бялото в очи и във коси.  

Стефан Стефанов

04.03.2018 ГББГ