Синият стол

Синият стол ме приканваше

В него да седна – добре,

Но връхлетяха ме чайките

С дивият дъх на море.

Когато стъпих на борда му

Той така изтрещя,

Сякаш взривява се в бухтата

Мощна пенлива вълна.

В ритъм сърдечен поклаща се

Цялото звездно небе.

Бризът развява косите ми,

Някъде свири щурче.

Аз съм отвън на верандата,

Няма платна, такелаж

В синият кораб на детството

Липсва дори екипаж.

Как залюлява се столът ми

Щом усети вълна…

Няма да сляза от синьото,

Явно това е съдба!

Стефан Стефанов

20.03.2018 ГББГ