Напомням
само, че това е песен,
Извираща
от момини гърди,
Преливаща
по парещи дъги
И припевът
не ще е никак лесен.
Звукът
се носи като лист всред есен.
Мелодията
с вятъра лети
През
хиляди прозорци и врати,
Приличаща
на карусел чудесен.
Насладата
разпуска край морето.
Засрамено
до болка е момчето,
Но
чува само приказният глас,
Зовящ
го силом към потайни бездни,
Въздигащ
го към сводовете звездни
И
хвърлящ го във пурпурен екстаз.
Стефан
Стефанов
13.03.2018
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар