Неканеният

В края на есента, току в началото на зимата, в котелното ми помещение се настани незнайна чевръста гадинка. В началото тя пазеше радио мълчание при зареждането и паленето на котлето, но щом се убеди, че тези действия не са заплаха за нея, съвсем му отпусна края. Постепенно складираните в мазата ми запаси от орехи започнаха да изчезват в индустриални количества. Наглецът се угощаваше с тях дори в мое присъствие, явно за него не бях нито заплаха, нито авторитет. Звукът от трошенето на зимнината ми, идващ изпод кубиците дървения за огрев, трошеше иначе стоманеното ми самочувствие. Реших да приема предизвикателството и започнах интелигентен, организиран и целенасочен лов на самонастанилия се натрапник. Крайният резултат беше плачевен и много на нула за съквартиранта в парното. Нито отрови, нито капани, а най-малко котки запрени в котелното, доведоха до решаването на задачата. Тогава смених тактиката и започнах да надувам парното така, че вкъщи всички ходеха голи и едва дишаха от горещина. Стигна се до там, че в мое отсъствие домашните ми посред зима при -20 градуса отваряха вратите и прозорците на къщата със слабата  надежда, поне малко от малко, да се охладят. Това естествено не се случваше, заради двойната вътрешна и външна изолация на сградата. Както и да е, идеята ви е ясна, бях решил на всяка цена да свърша дървата и да се добера до наглия натрапник. Започна неистово състезание с пролетта, която явно ми се надсмиваше, пращайки ми депеши от кокичета, иглики и минзухари.

Да, бях близко, много близко, но трябваше да призная поражението си в деня, в който вече нямаше нужда от парно и изпод останалата купчина цепеници се чуваше само тишината. Неканеният си беше тръгнал, така както и беше дошъл - без предизвестие. Разрових дървата и под тях лъсна огромна камара от продупчени кухи орехи.

Е до новата зима незнайни ми приятелю.

Стефан Стефанов

21.03.2018 ГББГ