Бездната

Паднах в бездната на Любовта –

оказа се толкова дълбока,

че и досега летя, летя…

летя!

Стефан Стефанов

28.04.2020 ГББГ

Относно мечките

Мечешки следи

Пишат по пътеката

Шумерски писма.

Стефан Стефанов

27.04.2020 ГББГ

Приятелката ми Умора

Приятелката ми Умора,

Прегърна ме след пролетния ден.

Окъпах се и легнах с нея –

Какъв разкош благословен.

Като голямо вярно куче

Притисна се в гърдите ми.

Заспах във хищните и страсти,

А се събудих сам-самин.

Любовницата своенравна

Напуснала ме през нощта:

Без чай, без мляко, без закуска,

Дори без белег на врата.

Не, няма да и се размине,

Косата грабвам във ръце,

Пет декара ливада имам,

О, дръж се кръст, дерзай сърце!

Стефан Стефанов

25.04.2020 ГББГ

Красота

Единствено, което имам,

Наричам просто Красота,

Дали е: книга или риза,

Целувка, или самота…

Не мога друго да предложа

До там докара ме света, –

Да стана истинска прекрасност

В божествената пълнота.

Стефан Стефанов

24.04.2020 ГББГ

Ръжда

По-красив съм от рибен пасаж,

По-бърз от стадо делфини,

По-гъвкав от млад октопод,

По-син от коралово синьо,

А плувам със стар ферибот,

Ръждясал от млади години!?

Стефан Стефанов

24.04.2020 ГББГ

Твърде дълго

Знам, че има море,

Вълните също познавам,

Но плувам толкова дълго,

Че започвам да се изпарявам.

Стефан Стефанов

23.04.2020 ГББГ

Остров

Душата ми е остров сред море от любов

И рано или късно ще се потопи и слее с него.

Стефан Стефанов

22.04.2020 ГББГ

Свали

Свали динамичният ключ

От твоето старо пиано,

Портретът разрязан на две

От устни шептящи: Мурано.

Настръхнала песен запей

От дивия връх на Балкана,

Сянка вградена във мост

Пусни, че мома не остана.

И тези ръце разплети

От мудри почти безподобни,

Горещата кожа пипни,

Няма причини удобни.

Не спирай да сваляш до край

Всичко от този театър.

Къде ли остана страхът?

Политай, по лек си от вятър!

Стефан Стефанов

19.04.2020 ГББГ

Буден

Раирани разбойнички,

Жужащи из цветни градини…

Капки прозрачна радост,

Замерят баирите сини.

Надути глухарчета,

Заплетени мисли изпращат.

А мирисът на вода

Ноздрите с пръхтене прихващат.

Прелива от щастие

Окото на циркусен ледник.

Насред черния пожар,

Май вече таи се и бъдник.

Разпънал си шатрата,

Природният цирк многолюден,

С какви ли не фокуси,

Заставя те пак да си буден.

Стефан Стефанов

17.04.2020 ГББГ

Нанякъде

Прикривайки издайните посоки,

Реките следват свежи долини.

Изящни птици пеят пъстрооки.

Тревите решат дъхави коси.

Мъхнати облаци пропити с влага,

Преселват се на рошави тълпи.

Пера орлови пилето си слага -

Неистово жадува да лети.

Отчупват време, сякаш са младоци,

Прошарени гранитни върхове.

Дъбрави газят пламнали потоци

И всеки сам, нанякъде снове…

Стефан Стефанов

16.04.2020 ГББГ

Големият град

Обичам да живея

непреклонно

във центъра

на дивия ми

град,

в градинките му

свежо подредени,

възторжени

поети да чета,

в галерии

да съзерцавам

красотата

на чувствено

премрежени очи,

а в малките,

уютни кафенета

с приятели

прекрасно

да мълчим.

Какъв разкош е

летният прозорец,

даряващ ни

със ризи

на платна

и странни

малки рокли

непонятни,

играещи

с немирници крака.

Но щом запеят

ветрените капки

в мансардата

със тебе да лежа,

е приказният край

започнал още

от центъра

на градската

нега.

Стефан Стефанов

15.04.2020ГББГ

Сълзи зелени

В прегръдка бяла

Скована е гората.

Сълзи зелени…

Стефана Стефанов

15.04.2020 ГББГ

Маскирана любов

Маскирана любов

останала самотна

във къщи си стой

напълно безработна.

Иска да играй

със някого на драма,

но вкъщи си ридай,

нали е фина дама.

Поканих я от жал

при мене да отседне,

нали съм любофил

във скута да ми седне.

През маската струи

заразата опасна,

Венеция сега

е мойта къща тясна!

Стефан Стефанов

14.04.2020 ГББГ

Исихия

Исихия, цвете върховно,

Растящо в градини-души

С молитви цъфтящо редовно,

Поливано с благи сълзи.

Закътано в тясна килия,

Огряно от нурсен екстаз,

Даряващ монаху стихия –

Блестящолюбовен екстаз!

Безмълвие, рай за мистика,

Обичам да бродя честит

Из твоята радост велика

И свят за малцина открит.

Стефан Стефанов

13.04.2020 Чавей

Похвала

Дали да отворя уста, за дишане не, - за прослава?

Небе, не бягай, ела, на тебе ще пиша възхвала!

С дъждовните ноти запей, сърце, - окъпано в слава.

Вселената тихо се смей: най-после разбра, е, похвала!

Стефан Стефанов

11.04.2020 ГББГ

Тевно

По копринена кожа чета,

Всяка нощ в тъмнината на мрака,

Поетичните, нежни слова,

Насновани в спирална атака.

И ставам все по-просветен,

Попаднал във тази родина,

И ставам все по-посветен

Във тайнства дошли за двамина.

Разбирам и мене чете...

Същинска съм книга от древно

И знание цяло море,

Превръща се в щастие тевно.

Стефан Стефанов

09.04.2020 ГББГ

Все още не

Безпаметно жужене,

Усилващо се всеки ден,

Мравки настървени,

Зюмбюли, лапад, цвят червен…

Притихнали дървета,

Избухващи като заря,

Разрошени момчета,

Момичета с гердан пола

И пориви на вятър,

Лъчи взривяващи кръвта...

Не, не е още лято,

Но как ги мами пролетта!

Стефан Стефанов

06.04.2020 ГББГ

Не може

Във черната нощ потопен

С копринена кожа слепен

От чувствен парфюм упоен,

Свободен, не може – пленен!

Стефан Стефанов

05.04.2020 ГББГ

Бясната планина

Склонът се свлича.

Планината лудее –

Бясна е на нас!

Стефан Стефанов

02.04.2020 ГББГ

Звънарят

Звънарят ви пак закъснява...

Забрави да бие камбана,

Ечащата с радост душа.

Какво ли сега я прихвана?

Той, който не знай да мълчи

И в звуци чаровни живее,

Къде си изгуби ума

И в пълна исихия тлее?

Открил благодатен разкош

В безмълвство потънал чутовно

На своя си вътрешен Бог,

Пее молитви върховно!

Стефан Стефанов

01.04.2020 ГББГ