Прикривайки
издайните посоки,
Реките
следват свежи долини.
Изящни
птици пеят пъстрооки.
Тревите
решат дъхави коси.
Мъхнати
облаци пропити с влага,
Преселват
се на рошави тълпи.
Пера
орлови пилето си слага -
Неистово
жадува да лети.
Отчупват
време, сякаш са младоци,
Прошарени
гранитни върхове.
Дъбрави
газят пламнали потоци
И всеки
сам, нанякъде снове…
Стефан Стефанов
16.04.2020
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар