Приятелката
ми Умора,
Прегърна
ме след пролетния ден.
Окъпах
се и легнах с нея –
Какъв
разкош благословен.
Като
голямо вярно куче
Притисна
се в гърдите ми.
Заспах
във хищните и страсти,
А се
събудих сам-самин.
Любовницата
своенравна
Напуснала
ме през нощта:
Без
чай, без мляко, без закуска,
Дори
без белег на врата.
Не,
няма да и се размине,
Косата
грабвам във ръце,
Пет
декара ливада имам,
О,
дръж се кръст, дерзай сърце!
Стефан
Стефанов
25.04.2020
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар