Свали

Свали динамичният ключ

От твоето старо пиано,

Портретът разрязан на две

От устни шептящи: Мурано.

Настръхнала песен запей

От дивия връх на Балкана,

Сянка вградена във мост

Пусни, че мома не остана.

И тези ръце разплети

От мудри почти безподобни,

Горещата кожа пипни,

Няма причини удобни.

Не спирай да сваляш до край

Всичко от този театър.

Къде ли остана страхът?

Политай, по лек си от вятър!

Стефан Стефанов

19.04.2020 ГББГ