По
копринена кожа чета,
Всяка
нощ в тъмнината на мрака,
Поетичните,
нежни слова,
Насновани
в спирална атака.
И ставам
все по-просветен,
Попаднал
във тази родина,
И ставам
все по-посветен
Във
тайнства дошли за двамина.
Разбирам
и мене чете...
Същинска
съм книга от древно
И знание
цяло море,
Превръща
се в щастие тевно.
Стефан
Стефанов
09.04.2020
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар