Раирани
разбойнички,
Жужащи
из цветни градини…
Капки
прозрачна радост,
Замерят
баирите сини.
Надути
глухарчета,
Заплетени
мисли изпращат.
А мирисът
на вода
Ноздрите
с пръхтене прихващат.
Прелива
от щастие
Окото
на циркусен ледник.
Насред
черния пожар,
Май
вече таи се и бъдник.
Разпънал
си шатрата,
Природният
цирк многолюден,
С какви
ли не фокуси,
Заставя
те пак да си буден.
Стефан
Стефанов
17.04.2020
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар