Големият град

Обичам да живея

непреклонно

във центъра

на дивия ми

град,

в градинките му

свежо подредени,

възторжени

поети да чета,

в галерии

да съзерцавам

красотата

на чувствено

премрежени очи,

а в малките,

уютни кафенета

с приятели

прекрасно

да мълчим.

Какъв разкош е

летният прозорец,

даряващ ни

със ризи

на платна

и странни

малки рокли

непонятни,

играещи

с немирници крака.

Но щом запеят

ветрените капки

в мансардата

със тебе да лежа,

е приказният край

започнал още

от центъра

на градската

нега.

Стефан Стефанов

15.04.2020ГББГ