На юг

Протестните площади днес мълчат,

Препичат се на палещото слънце.

Чадърите едва-едва държат,

Нещастни сенки в шепите си тънки.

Раздрънкани машините бръмчат

И сладолед се лей на поразия,

Настръхнали кристали режат плът,

Посягаща със тях да се напие.

Отвсякъде трептяща мараня

Прегръща всичко със горещи ласки.

Закача се момичешка пола

Преди да отлети с крила от страсти.

Кое е южното градче със кей висок

Със черните момчешки лудории,

Които скачат шумно скок след скок

И плуват дълго сякаш са делфини?

Отправям се неистово натам

И сянката ми става все по-черна,

Горещи дни – не искам да съм сам,

Подпали се домашната ми черга.

Стефан Стефанов

02.05.2020 ГББГ