За Мидгард

В окото на черния дракон

Надигна се прилив висок,

Помете вълшебното цвете

С килим от разкалян поток.

Изчезнаха всички дървета,

Тревисти поляни, гори…

Самотно стърчаха в небето

Настръхнали бели скали.

Под метри забрава остана

Прекрасна и чудна страна -

Мидгард потъна без слава,

Без бой за живот в свобода.

Столетия бавно се нижат,

Завръща се белият цвят,

Дървета строени в редица

За нашия въздух следят.

Ариецо, белий човече,

Виманата пак приготви,

Ракшасите идват отново,

Мидгард от тях защити.

Стефан Стефанов

04.05.2020 ГББГ