Разцъфтяха
жълтите ми рози,
Хванаха
ме всички под ръка,
Накъде,
не питам, и не искам
Да
узная, нито докога.
Слънчевото
чудо ме понесе
Като
прелъчисто зарево -
Фойерверк
от радост непозната,
Сипеща
неземно тържество!
Скитах
се опиянен богато
От
пресладкият им аромат,
Множество
цветя, ковано злато,
Стелеха
килим от благодат.
Пътят
ми от рози няма утре,
Само
днес ме води до дъга,
Дето
всички цветове са златни
В унисон
със моята душа.
Стефан
Стефанов
24.05.2020
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар