Животоизточници

  

Пресипналите извори шептят,

Студени са водите им метежни

От хиляди години благодат,

Даряват те със шепите си нежни.

Мистичният и всепроникващ сок,

Извира в тях направо от земята,

Дори да са на зъбер най-висок,

Началото е нейде във недрата.

Дарители на сладост и на мощ,

На животоизточваща наслада,

Препълнени с блаженство и разкош,

Потапям устни – те са ви награда!

Стефан Стефанов

26.05.2020 Чавей