Все не мога да ѝ угодя

Мързеливи капчици падат,

Изрядно във прашния ден,

Тихи са и не нападат,

Стъпват на пръсти край мен.

Даже не се и премествам,

Лежа си във черно обвит,

Слънцето временно тествам

В шезлонг край басейна открит.

Но нещо така ги разсърди…

Започна се буря, гърмеж…

Курорта ми в миг се опразни –

Същински пладнешки грабеж.

Капките топли и нежни

Във лед се превърнаха блед,

Станаха северноснежни,

Фучащосърдити - безчет.

В миг прекрати се пороя,

Слънцето пак се яви,

Лятната рошава буря

Спря да развява поли.

Лятото тихо полегна,

Полегнах в шезлонга и аз,

Бурята мощна в коктейла

С ледно амаро залях.

Котката само сърдита,

Погледна ме с фосфор-очи:

Какви ми ги…моля те вършиш,

А уж си сваляч на звезди!?

Стефан Стефанов

13.05.2020 ГББГ