През диафрагмата засмуквам
Брилянтите на радостта.
Очите страстно ги опипват,
И впиват се в каратността.
Със вдигнат мерник ги преследвам
През оптиката на смъртта.
Но лъжа фино и успявам
Да заблудя дори скръбта.
В коктейл от скорости и бленди
Добавям фокус за привкус.
Гарнирам с варио лежерно,
Финалът – с ISO послевкус.
Нагазвам в цветното усое,
Портрет във ирис се стопи,
А макрото, нахално голо
На акт, престори се дори!
Те мойта гордост са тщеславна
И всички мислят, че съм аз,
А тя виновна е за всичко,
Фотомагията – екстаз!
Няма коментари:
Публикуване на коментар