Безумна Странджа, пали си мегдана,Принудена от кода на кръвта!
Иконата в жаравата се впива,
Летят по огън босите крака.
Отвътре се изпълва, до предела,
Душата й, пропита със екстаз.
Небето черно, пламъкът съдбовен,
Раздират се в молитвения час.
Пищи гайдарят, все по-бързо бяга,
Сърцето й, след ритъма суров.
Избраната, иконата не пуща,
Няма коментари:
Публикуване на коментар