Ентропия

Ентропията ме захапа,

Почти любовно за крака.

Успях набързо да избягам

Но тя не бърза, знам това.

Във парка ме преследва дълго

Но скрих се сред едни деца,

Играещи със топка луда,

И тя със тях се запиля.

Прибрах се, и почти заспивах

Но незаспиваща ръка,

Погали буйната ми грива

И тя във мигом посивя.

Не можех да остана вече

Със статус – молеща уста.

Извадих тежкият си бицепс

И се приготвих за борба!

Какво обича тя най-много:

Енергия, победи, власт…

Готов съм да и ги харизам

За да насити свойта паст!

Но не отстъпвам ни на йота

От чест, достойнство и любов.

Какво е мойта същност вечна

Без техният върховен зов!?