Фиренце, приказка любима,
чета те още от дете
когато в грейнала градина
заведе малкото момче!
Невероятните шедьоври
на гениалните творци,
изписаха във мене фрески
от стилове, лица, дворци.
А статуите как обичам,
Джардини Боболи, мечти...
По Понте Веккио да тичам
цял в злато, слънце и лъчи.
През коридора на Вазари
промъквам се като крадец,
безумно дръзнал да опразни
двореца Питти до конец.
И Санта Кроче - пантеонът,
препълнен с памет и души,
въртели здраво колелото
на западните висини.
Накрая тя, любимата ми -
Санта Мария със цветя,
смирено влизам, и започва
вечернята на радостта!
Няма коментари:
Публикуване на коментар