Обичам го, и го целувам.
Нима това е пример лош?
Във него бели зъби впивам,
С предчувствие за фин разкош!
Каква наслада за душата!
Каква неистова съдба!
Да късам сребърната риза
И галя черната снага!
Ухание мистериозно,
Изляло се от семена,
Разпукани за да покълне
Във плочка тежка сладостта.
А върховите му изяви,
Залели с мистика нощта,
Която нежно, сластно капе
По черноголата Луна.
Е да, такъв е той – съюзник
Във мисията на страстта.
Обичам го на поразия
Няма коментари:
Публикуване на коментар