Дядо

Длето и чук в ръцете груби.

Престилка кожена, каскет.

За цели месеци се губи,

Потеглил рано на гурбет.

Върти, извива се ръката.

Потта от челото струи.

Хвърчат чивии по тревата,

А камъкът гради, гради…

На неговите плещи мощни,

Крепят се: мостове, стени,

Основи, калдаръми нощни,

Герани, църкви и чешми.

Любимият ми дядо Стефан –

Със твърдокаменна снага,

В ръка желязна стиснал мойта,

По детски слабичка ръка…