Обезглаголено стихотворение

Пишеща машина

Девствен лист

Удари в сърцето

Меки думи

Облаци от падащи звезди

Ветрове от пеперуди луди

Времеви отрязък

Хълм златист

Песен нереална

Есен листна

Нежности в соленото море

Риза на простора чиста чиста

Стефан Стефанов

27.02.2019 ГББГ

Игра на думи

Не съществува думичката съм,

Измама крие и в тъга те вплита.

Ти капка си в световен океан,

Омесен странно като звездна пита.

И думичката аз я няма там,

Където всичко Той с любов създаде.

Оттегли свойта безпределна мощ

И тихичко на тебе го предаде.

Е, можеш да владееш над съдби

И милиардите слънца да покоряваш.

Бъди какъвто искаш, но помни,

Че нищо от това не притежаваш.

Стефан Стефанов

27.02.2019 ГББГ

Какво ли още…

Аз мога да прескачам кални локви,

Но кой го знай защо и с двата крака

В средата им безстрашно все се хвърлям,

Припомняйки си мислено хлапака.

Аз мога също леко да полегна

На мекото зелено огледало,

Но кучето предложи да търкулна

Дебелото си оскучало тяло.

Аз мога под водата да се гмурна

И да забравя корабът среднощен,

Но вместо туй сред ярките извивки

Избирам да съм безпределно мощен.

О, мога много и така се чувствам,

Дори да пея май ми се отдава.

Отдавна всичко е пределно лесно.

Какво ли още всъщност ми остава!?

Стефан Стефанов

21.02.2019 ГББГ

Вкусотиите на баба

В жаравата си вреше непрестанно

Гърнето с боб заровено от баба,

Че дядо ми щом дойде и приседне

Да има тя с какво да го гощава.

В нощвите пък самин по късна доба

Заквасеният хляб растеше нощем

И дишаше като заспало куче,

Сънуващо ливади с билки сочни.

А млякото на малки топли струйки,

Събирано по капка от овцете,

Препълваше старинната буталка

За да се плези като масло бито.

За салцата на баба да разкажа

От чушки печени и сос доматен,

Които правеше за мене ужким,

А всички грабеха със гладни пръсти.

Не помня само никакви десерти

На масата на баба да се кипрят.

Градината бе пълна със дървета,

Даряващи ни сладости разкошни.

Стефан Стефанов

20.02.2019 ГББГ

Непразна

Непразна си и щастието блика

От всичките божествени струи.

Това е чудо, тайнство, радост тиха

На милиони влюбени жени.

Чрез тебе въплътеното имане

Явява се във шарения свят.

Ти ставаш неизказано красива,

А той несметно по-богат и млад.

Каква разкошна роля безподобна

Да бъдеш майка, ангел и съдба

За новата душа под небосвода,

Приведена от Божия ръка.

Стефан Стефанов

18.02.2019 ГББГ

Кожа

    И до сега не мога да разбера, защо жените, които имат много по малко кожа от мъжете, при къпане изразходват много повече вода!?

СС
17.02.2019

На малък остров

- Да излезем на среща.

- В кое море?

СС

24.01.2019

Безподобни капки

Замята къдрите си синьото море

И слънцето играе си с водата.

Отдавна плувам с рибите в каре,

А те ми шепнат нежно в тишината.

Приели са ме вече за зверче,

С което да се гмуркат до припадък.

И чакат сякаш някой да рече,

Че даже от водата съм по-сладък.

Ах как обичам тези светове

На тишина, хармония и ласки,

В които златните им цветове

Измиват всичките ми скрити маски.

Каква безбрежна шир, какъв копнеж,

Поглъщам го на малки вкусни хапки.

И може да прилича на метеж,

Но всъщност плувам в безподобни капки.

Стефан Стефанов

14.02.2019 ГББГ

Северна пустош

Пълзи чернилката, но няма я на север.

На север е искряща белота. 

Там сянката дори не е във черно,

Прозрачна е, ефирна – красота.

Главата ми е винаги на север

И мислите ми северно стоят,

Обагрени във безподобно бяло,

Препълнени със чиста благодат.

С годините на север се отдръпвам

И побелявам неотменно там.

Не искам другите със бяло да притискам.

Оттеглям се във тази пустош сам.

Стефан Стефанов

12.02.2019 ГББГ

Съвременно изкуство

    Обликът на съвременното изкуство щеше да бъде съвсем друг, ако на художниците бе забранено да спят с моделите, а само с картините си.  

СС

03.02.2019

03.02.2019

Ледена кула

Ледена кула,

Държаща във плен, една

Прозрачна душа.

Стефан Стефанов

11.02.2019 ГББГ

Място за влюбени дни

/Отново блус джаз/

Скъпа донеси ми чай,

Направо във твойто легло.

Моля донеси го сега

И не ме питай защо.

Устните ми направо горят.

Пожарната в гората се скри.

Отидоха уж да гасят,

Някакви странни искри.

А огънят днес е във мен,

Запален от тебе в нощта,

В която бях възхитен

От слабост превзела мощта.

Добре е да стана, но не,

Трепери проклетия под.

Оставам за сега поне

Със поглед във каменен свод.

Наясно съм с летния ден,

С морето и синия цвят,

Но твоят костюм от сатен

Засенчи целият свят.

Трябва ми глътка вода

И малко зелени очи

За да направя в града,

Място за влюбени дни.

Стефан Стефанов

07.02.2019 ГББГ

Утробно

Нечовеците кацат по жиците

И в копринени облаци спят.

Разширяват се в мрака зениците.

Идва час на отмора богат.

И престават да бъдат мислители

Пристрастените бели коне.

Стават ласките скъпи лечители.

Падат маски, стени, страхове.

Понамества се някой в леглото ти,

Но заспиваш утробно и сам.

Запустява до утре имотът ти.

Съществуваш ли даже? Не знам!

Стефан Стефанов

06.02.2019 ГББГ

Пътя към Бога

/Из цикъла Брутални реплики преди и след/

- Каква духовна литература ще ми предложите?
- Пътя към Бога.
- Това е твърде елементарно, нямате ли нещо по-сложно?

СС
05.02.2019

Вятърът на промяната

/Из цикъла Брутални мисли преди и след/

     Щом отворят черепната ти кутия в мозъкът ти веднага нахлува вятърът на промяната.

СС
05.02.2019

Портрет

Пренася ме боята на платно,

Подробности и бръчки не забравя,

Старае се да бъда на ниво,

Усмивката ми крива чак поставя.

Изпълня се горката канава

Със пресните ми мисли като дюли.

Блести челото - също канара,

Ухажвана от ласките на юли.

За формата не ще да споря аз

И колоритът няма да се върне.

Художникът в перфектен ипостас

Превръща всичко, само щом го зърне.

Портретът ми почти е изграден

По всичките канони на съдбата.

Остава мазка вечност и съвсем,

Ще заприличам на беда позната.

Стефан Стефанов

03.02.2019 ГББГ

Трагично

/Из цикъла Брутални реплики преди и след/

- Искам да пиша трагично.
- Не се безпокой, отдава ти се отлично.

СС
03.02.2019

Небожител

Пленителните облаци блестят

От тях се сипят капки прималели,

А слънцето рисува благодат,

Прескачаща в съседните предели.

Високо е, но нашият балон,

Надуто плува право във небето,

А вятърът уж правейки поклон,

Засилва ни небрежно в висинето.

Каква прекрасна къща от мечти

И топъл въздух с дъх на лавандула,

Препълват с радост детските очи,

Закръглени като голяма нула.

Оставам там сред чистота и ред,

Прозрачност семпла в горната обител.

Стопява се сърцето ми от лед,

Превръщайки ме кротко в небожител.

Стефан Стефанов

02.02.2019 ГББГ

Очи

- Познавам тези очи.

- Твърде е възможно, вчера ги купих от втора употреба.

СС

24.01.2019