Любимата
ми зима ме погали
И побели
въздългите коси.
Започнах
да се сливам с хоризонта
На
невъзможните до смърт мечти.
Бялото
нали ми е приятел,
Прегърна
ме от всичките страни.
Какъв
разкош да бъдеш непонятен -
Каквото
и да сториш, все си ти!
Стефан
Стефанов
26.01.2021
Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар