Неочакван обрат

 

 

Тя си сложи ярко червило

И някаква къса пола.

Той бе виновен за всичко -

Безразсъдно ѝ каза жена.

 

Тази дума така я потресе,

Че не мигна няколко дни.

В хаоса няма равновесие,

Всичко се срина – почти.

 

Най-накрая застана пред него,

Гола, до крайната плът.

Огледалото беше смутено

От този загадъчен съд.

 

Но нямаше как, и показа,

Без фалш, поднебесния свят.

Каква прекрасна отрада!

Какъв неочакван обрат!

От там я гледаше плахо

Красива до болка жена,

Изгаряща в буйния огън

На своята нова съдба.

 

Стефан Стефанов

01.01.2021 Чавей