То обича да ме гони

 

Щастието ме подгони.

Бягам бързо, но уви…

Бях приклещен,

Що да сторя?

Скочих в мътните води.

Не помогна.

То се хвърли

Във дълбокото след мен…

Още имаше надежда…

И за да не падна в плен…

Литнах с ветрени крила

Към небесните простори

За заветна свобода.

Още в полета почувствах

Вятър как ме обгради

И започна да се гали,

Като котка във мечти.

На, предавам се.

Не мога,

Да се боря вече с теб.

Щастие, печелиш честно

Вятърничавото ми сърце!

 

Стефан Стефанов

14.01.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito