Отвъд хоризонта

 

Хармониката се разтегна.

Шансонът плисна малко вяло.

Със неприкрита безметежност,

Залезе слънцето изцяло.

Уханията наплодиха:

Лежерни, нежни кавалкади.

Изхвръкна ято сред звездите,

Копринени по дух номади.

Постелята е тази крайност,

Която скрива хоризонта.

От нея вее на потайност

В затишие, като на фронта.

 

Стефан Стефанов

07.01.2021 Чавей