От нямане какво да прави той, започна да си изяжда времето.
Стефан Стефанов
20.01.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
skip to main |
skip to sidebar
изкуство
Всичко за мен
Архив на блога
-
▼
2021
(267)
-
▼
януари
(47)
- За непревземаемостта
- Песен
- Бели винтове
- Ветрена кобилица
- Всем скорбящим радости
- Зима за мъже
- Бяла булчина премяна
- Руски студ
- Каквото и да сториш
- Навсякъде само разкош
- Време за юргани и пижами
- Южни витрове
- Грешни карти
- Проскърцващи следи
- Време за усмивки
- Издайно бръмчене
- Жълт джаз
- До къде води нямането...
- Относно смехът
- Лисичи мъдрости / Contro Exupery /
- Малка, много малка фиестичка
- Някои неща просто ги мога
- Безкрайната котка
- Степени на белота
- Животът
- Бяла снежност
- Ароматни спомени
- То обича да ме гони
- Чист разкош
- Търся те
- Ухание на липа
- Прозорецът шедьовър
- Бяло напомняне
- Лежерно стихотворение
- Безусловната
- Парцален сняг
- Къде живее сърцето?
- Понякога, не винаги
- Бяла сова
- Бяла вечност
- Обречената война
- Отвъд хоризонта
- Напълно превзет
- Неочакван обрат
- Червена шапчица
- Топлината
- Летоизчислителни забави
-
▼
януари
(47)
Няма коментари:
Публикуване на коментар