Парцален
сняг от детските години,
Посипа
се по белите коси.
Извика
спомени кристални – сини
В окръглени
от чудене очи.
Затрупан
пак от бялата наслада
Не
знам къде съм и защо съм бил?
Парцален
сняг, най-после цял съм в бяло.
Изчезвам
бавно… Няма и следи…
Стефан
Стефанов
12.01.2021
Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар