Дъждът
барабани по златната пустиня непонятна,
Превръщайки
позлатата ѝ скъпа във пихтия.
Притисна я в прегръдката си страстна
И я
превърна в приказна градина:
На
изумрудени искрящи кавалкади,
Препускащи
от хиляди години,
Разцъфнали
в простора необятен,
Наричан
от слепци за красотата:
Пустинен
пейзаж без капка синьо.
Размяната
направена е вече:
Дарявам
злато за живот със цвете.
Пчели
елате, ваше е полето,
За
мен е само удар на сърцето!
Стефан
Стефанов
19.12.2020
Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар