Крушите са "откраднати" от Кирил Коларов
От
крушата пада тъга
По
лятото, жълта и сладка.
Придворните
косове кръжат
Прилагайки
вълчата хватка.
Със
кюлчета златна тъга
Разплаща
са крушата вяло
За
жежкия слънчев парад,
Радвал
я лятото цяло.
Пресладка,
медна тъга,
Заключена
в сочни предели,
Потръпвайки
с жълти листа,
Вещае
за зимни раздели.
Стефан
Стефанов
24.12.2020
Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар