През декември

Да влезем във декември бездреховно

И нищо, че е снежно пременен

В постелята полегнали греховно

Да се съгреем с огън променен.

 

А той, декември, нека си бесува,

Зад вярното прозрачно тържество,

Със студ и сняг картини да рисува,

Далеч от нащо дивно пиршество.

 

Та някъде по нощите потайни,

Потекли като лавови реки

Да хвърлим смело всичките си тайни

Във пламъка на влюбени души!

 

Стефан Стефанов

02.12.2020 Чавей