Тъкан от светлина

 

Надъхан е прозрачният прозорец

През себе си да пусне светлина.

Не иска сенки този чудотворец,

Радетел на безкрайна красота.

 

Самият той, тъкан е с фини нишки,

Невидими за паметни очи,

Далече от преструвки и въздишки,

Облечен във позлата от лъчи.

 

 

Стефан Стефанов

11.12.2020 Чавей