Преглед

 

 

Среднощните гости отдавна заминаха.

Преиграва слънцето – огън в камината.

 

Изтърка се прага на пустата къща.

Времето бяга, а някой се връща.

 

Очаква отново пустинният юрган

Бедрени дюни, гърди океан.

 

Търкалят се стихове, а трябва да летят.

Обличам си китела, отивам на парад.

 

Преглеждам войската си. Каква суетня!...

Превзема площада без бой есента.

 

Отнякъде детството дойде с колело.

Захвърлям нетребите и най-вече защо!?

 

Стефан Стефанов

31.12.2020 Чавей