Александрийска съдба

 

Всяка библиотека се ражда от една дума, една книга, един стих.

В началото е плаха и скромна, почти безподобна.

Но после бързо нараства заедно с увеличаващият се листен апетит.

Неусетно превзема стената.

Набутва се под кревата.

Услужливо подлага снага под всички важни за човека неща.

Започва да отваря прозорци и врати за необятни земи и съдби.

Променя, преподрежда света.

Набърква се в твойта душа.

Идва време, когато чуждите умове стоящи на полиците подменят на твоите неврони жиците.

Единственото спасение от това втържение е - разделното аутодафе.

Отказът от чужди мисли и свои заблуди

довежда до празни рафтове и мигове луди!

 

Всяка библиотечна съдба завършва с Александрийска тъга.

 

Стефан Стефанов

30.12.2020 Чавей