Отивам
да отворя на провала
Бутилка
със пенлива красота,
Свидетелство
за моята възхвала
И Твоята
неземна доброта!
Да
пият всички с устни умилени,
Да
напоят душевния пожар
Та
радостно да литнат укрилени
От
тайнството на Твоя дивен дар.
В
просторите на дух и благодатност
На
светлина, потънала в разкош,
Усещайки
в крилата си приятност
От
полъха на непозната мощ.
Взривявам
вече всякакви предели
Със
красота – спасител на света
И няма
нийде никакви раздели,
Готов
съм вече, чакам Те, ела!
Стефан
Стефанов
11.12.2020
Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар