Света гора - градината на Пресвета Богородица

Има места и събития, които не могат да се опишат, а само да се преживеят. Едно от тях е Света Гора и поклонението в манастирите на православните светини там. За мен това беше не обикновено посещение на манастири и църкви, а преживяване за цял живот.

Според Преданието, когато апостолите решавали с жребий кой къде да проповядва Евангелието, пресвета Богородица настоява да отредят и за Нея място, където да участва в проповедта. По жребий за Нея била отредена иверийската земя (Грузия). Когато се готвела да отпътува, се явил архангел Гавриил, който предал волята на Нейния Син и Господ Иисус Христос да не се отправя за Иверия, защото Й е отредено друго място, където Бог ще я отведе. Преданието разказва, че когато по-късно Пресвета Богородица заедно с Йоан Богослов пътували по море за Кипър, морска буря ги отклонила от пътя и отвела на полуострова. Когато стъпила на Атон, от всички идоли се чул вик, който призовал жителите да отидат да посрещнат Божията Майка. Запленена от красотата на природата, Богородица се обърнала към Господ и пожелала това място да Й се отреди в дар. От небето се чул глас: „Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост”. И досега Света Гора се нарича „Градината на Богородица”. Общежитийното монашество възниква на Света Гора с основаването на първия манастир - Великата Лавра от свети Атанасий през периода 962-963 г. Понастоящем броят на манастирите е окончателно определен и те са 20, като са подредени в йерархичен порядък. Зографският манастир е девети в йерархията на светогорските манастири. От тях 17 са с преобладаващо мнозинство гръцки монаси, като във Ватопед повечето са кипърски монаси, един е със сръбски (Хилендар), един с руски („Свети Пантелеймон”) и един с български монаси. Скитът „Подрому” (Св. Иоан Предтеча) към Великата Лавра се обитава от румънски монаси.

********

За всеки вярващ православен български мъж Зографският манастир (гр. IEPA MONH ZΩГРAФOY) е едно от местата, които той непременно трябва да посети по пътя на християнското поклонение। Зографският манастир „Св. Великомъченик Георги Победоносец” е основан по времето на цар Симеон Велики и византийския император Лъв VІ Философ (Мъдри) и наследниците му от трима братя, родени в Охрид - Моисей, Аарон и Йоан. Решени да се отдадат на добродетелен живот, по Божия промисъл те открили в горските дебри място, където съградили малък съборен храм през 919 г. Между тях възникнало разногласие как да го кръстят - на св. Николай Мирликийски Чудотворец, св. Климент Охридски или на св. Великомъченик Георги. Заради братската любов решили, че е по-добре да се обърнат с молитва към Бога и Той да отреди кой да бъде светеца на чието име да се посвети църквата. Една сутрин те влезли в храма и на дъската, приготвена за храмовата икона, открили самоизписан образа на св. Великомъченик Георги Победоносец. Заради самоизписаната икона нарекли храма „Свети Георги Зограф”, т.е. „живописец”. Така се зародил бъдещия Зографски манастир с дадено от Бога име, засвидетелствано от велико чудо.

Манастирите на Света Гора притежават безброй светини - мощи на светци, частици от Кръста Господен, както и множество чудотворни икони। Зографският манастир притежава шест такива, от които три са на св. Великомъченик Георги. Една от тях е храмовата икона, наречена още Фануилска. Историята й е свързана с манастира Фануил, намиращ се в Палестина, близо до град Лида, отечеството на св. Георги. Един ден монасите открили, че образът изписан на чудотворната икона на светеца е изчезнал. Всички братя, а и жители от околностите страдали много по изчезването му, защото множество от тях получавали изцеление при прибягване до нея за помощ. Една нощ Св. Георги се явил насън на игумена на манастира Евстратий и му съобщил за това, че е намерил нов дом на Света Гора Атонска, и за това, че Господ е напратил върху тях гибел посредством сарацините заради преумножаването на греховете и неправдите сред християните по тези места. Светецът отправил покана да го последват с братството на новото място, което по-късно направили и така основали първото монашеско братство в Зограф. Фануилската икона на Св.Георги е свързана и с още едно чудо. Историята разказва, че един епископ от Едеса научил за станалото чудо и дошъл да види иконата. Не повярвал, че образът на светеца е неръкотворен, изразил гласно мнението си, че е невъзможно да се изографиса сама, обвинил монасите, че лъжат и дръзко докоснал с пръст лицето на св. Георги. „Бог поругаван не бива!” се казва в Светото Евангелие (Послание до Галатяни 6:7), и наказанието за безразсъдния епископ било залепването на пръста му на лицето на светеца. Никакви усилия и молитви - негови и на придружителите му, не помогнали да се отлепи от там. След като изтощен от усилията епископът заспал на мястото, Св. Георги му се явил и му съобщил, че му е простено, но частица от пръста ще остане за спомен за дръзкото му деяние. Тази икона сега е поставена за поклонение в съборния храм от дясната страна. С наказание за липсата на почитание към иконите е свързана и една от иконите, посветена на Пресвета Богородица, наречена „Заклана”. По време на турското владичество турци влезли в манастира, за да го ограбят и един от тях като видял иконата на Богородица с Иисус Христос с ятагана прерязал гърлата им. След мерзкото си злодеяние той веднага получил наказанието си от Господа и още там, на място полудял, а за да не се разбере за станалото чудо, турците незабавно го убили.

Историята на светата обител Зограф е свързана и с мъченическата гибел на 22-ма монаси и 4-ма неизвестни миряни за Православната вяра, наречени и почитани общо като 26-те Зографски мъченици। През 1274 г. византийският император Михаил VІІІ Палеолог сключил тъй наречената Лионска уния с римокатолическата църква, за да укрепи империята срещу арабите. В резултат на това папски пратеници били изпратени на Света Гора, за да установят спазването на унията и да провеждат съвместно богослужение. Светогорските старци отказали да съслужат с латините и пострадали отците от манастирите Иверон, Ватопед и Зограф. Светогорското предание свързва тези събития, случили се през 1276 г., с редица чудеса. Един старец от Зографската обител живеел уединено в колиба до манастирските лозя в местността Херово. Веднъж, докато пеел Акатиста (хвалебна песен) на Пресвета Богородица - „Радвай се, Невесто неневестна”, чул гласа на Богородица от иконата, която му отговорила: „Радвай се и ти старче, но сега бягай от тук, за да не те сполети беда. Побързай да известиш братята, че идват враговете на Моя Син и Бог - латините и се готвят да нападнат този Мой жребий”. съобщила му да не се безпокои за иконата, а да побърза да извести братята. Тръгнал монахът, а когато стигнал до портите на манастира видял, че иконата вече по чуден начин го била изпреварила и го чакала. В манастира останали тези от братята, които имали смелост за мъченически подвиг заедно с 4-ма неизвестни поклонници и игумена на манастира, като се затворили в кулата на манастира. Дошли латините заедно със странстващи рицари-кръстоносци и започнали да ги увещават да съслужат заедно. Вместо това зографските монаси отказали и спорели с латините, които разгневени поради несъгласието им, подпалили кулата и ги изгорили живи. С тях била и иконата на Богородица, но какво било учудването, когато след време разровили изгорелите останки на кулата и я намерили непокътната! И така иконата на Пресвета Богородица била наречена „Акатистна”, „Предвъзвестителница” и „Неопалима” ... Сега на мястото на кулата има издигнат паметник, в който гори кандило в чест на 26-те Зографски мъченици. Историята е поучителна най-вече с това какво е отношението на римокатолиците към православните вярващи. В Света Гора е жив още спомена за това, което се е случило в манастира „Ксиропотам”, където за разлика от другите манастири посрещнали радушно папските пратеници и съслужили заедно с тях. След службата станало земетресение, което съборило манастирските стени, а според преданието на светогорци се срутил и олтара на съборната им църква. Престанали и чудесата, които се случвали в манастира, свързани с 40-те севастийски мъченици, които се честват там. Наскоро монасите именно от този манастир „Ксиропотам” отправиха послание до Вселенския патриарх Вартоломей да прекрати публичните съвместни изяви с настоящия римокатолически глава - Бенедикт ХVІ, с които създава погрешно впечатление за единение с римокатолическата църква.

Зографският манастир е свързан освен с Фануилската икона на Св.Георги и с други две чудотворни негови икони. През 12 в. бедуините от Йордания избивали християните от околностите на град Лида, родината на светеца. За да не попадне в ръцете им иконата му, която почитали, благочестивите християни - араби я хвърлили в морето. Тази икона неизвестно колко време плувала в морето, за да стигне до пристанището на манастира Ватопед, който се намира недалеч от Зографския манастир на източния бряг на Атон. Там мнозина монаси се опитали да я вземат, включително и от Ватопед, но тя се отдръпвала навътре в морето. Едва когато към нея посегнал монах от Зограф, се оставила в ръцете му. Несъгласни с това, монасите от другите манастири спорили и накрая решили да я натоварят на едно младо муле и където се спре, там да остане иконата. Мулето поело право към Зографския манастир и се спряло на хълма срещу манастира, където сега има малка черква, посветена на Св. Георги. Тази икона, наречена още Аравийска, сега е поставена за поклонение на левия стълб в храма, а в деня на честване паметта на светеца се извършва с нея литийно шествие към църквата срещу манастира.

Третата икона на св। Георги е свързана с периода на турското владичество, когато манастирите на Света Гора загубват своите благодетели и често са разграбвани и опустошавани. Молдавският воевода Стефан бил пред заплаха от нападение в неговите владения на безчислено множество от турски войски. В страха си от поражение се обърнал към Господа, а вечерта насън му се явил св.Георги, който го укрепил във вярата и му казал, че в замяна на помощта, която ще му окаже, иска да възстанови опустошения Зографски манастир и да пренесе там иконата му. На другия ден след спечелената битка пленените турски военачалници попитали воеводата кой е бил неговия непобедим войн, който се сражавал в редиците му и го описали. Той отговорил, че не знае да има такъв боец, а те като минали покрай иконата на светеца го посочили и казали, че това е този войн, за който говорили! През целия този период множество влашки и молдавски управници са подпомагали манастира с щедри дарения и имоти, включително имението „Киприян” в Бесарабия, от които се издържал манастира. Множество са и дарителите от България. Най-прочут от тях е хаджи Вълчо от Банско, брат на Паисий Хилендарски и Лаврентий - игумена на Хилендарския манастир. С негови средства са възстановявани и изграждани редица сгради в двата манастира, включително източната част от Зографския манастир, известна поради тази причина като „Банско крило”. С негови средства е построена и църквата „Свето Успение Богородично” през 1764 г. в двора на манастира. В църквата се намира иконата на Пресвета Богородица „Акатистна”. Съборният храм на манастира, посветен на св. вмчк. Георги, е построен през 1801 г., а цялостното оформление на манастирския комплекс приключва в 1896 г. с построяването на църквата „Св.св.Кирил и Методий”. Освен тези църкви в манастира и извън стените му се намират множество параклиси и църкви, както и килии, най-известна от които е „Достойно ест”, свързани с безброй чудеса и благодатни събития. Зографският манастир разполага и с богата библиотека, която успяхме да видим, както и да чуем и историята за поредното безчестно злодеяние на българи-псевдопатриоти посегнали чрез злоупотреба с доверието в светата обител на „История славянобългарска”.

С трета чудотворна икона на Пресвета Богородица - „Проговорившая” още наречена и „Услишителница”, разполага Зографският манастир и с нея е свързан един от най-почитаните светци там - св। Козма Зографски. Преданието разказва, че веднъж св. Козма се молил пред иконата и чул как Богородица се обръща към Сина Си с въпроса как да се спаси молещия се монах, а Господ Иисус Христос отговорил, че трябва да се оттегли в мълчание наблизо до манастира. Св.Козма изпълнил заръчаното се оттеглил в пещера, от която се вижда манастира. В мълчание, усамотение и въздържание монахът прекарал живота си и се сдобил със святост. Светият отец и сега покровителства манастира и монашеското братство там. Иконата на Пресвета Богородица „Проговорившая” се съхранява в съборната църква, в която се намират и множество мощи на светци, частица от Светия кръст и други християнски светини.

След всичко казано дотук за Зографския манастир, а и от видяното там, ми се иска да пожелая на всички, които имат възможност за това, да посетят манастира, да се докоснат до православните светини, да видят и участват в службите и живота на монасите, за да се проникнат от този благоговеен трепет дори само при споменаването на името му. Разположен в горите по подобие на родния Балкан, светата обител очаква своите поклонници - вярващи православни мъже, да се преклонят пред Бога, Пресветата Богородица, светците и преподобни отци, с почит и уважение към хилядите български монаси, отдали живота си в служение на Бога.

********

Който не е попадал на Света Гора, не може да разбере усещането на това благословено място - от качването на кораба, с който се пътува до светите места, до стъпването на земята, от където започва поклонението. Усещането за мир, благодат и покой струи отвсякъде. Бистрата до песъчинките вода на морето, горските склонове с най- разнообразни дървесни видове като в ботаническа градина, маслинените горички, костенурките по горския път, морския бряг при Ватопед, и внушаващият страхопочитание вр. Атон (2033м.), манастирите по крайбрежието, килиите и колибите по труднодостъпните склонове или направо в скалите по южния бряг - всичко това са само част от мозайката от незабравимите за цял живот спомени от пътуването из светите земи Атонски.

Неземната красота на Света Гора не би имала значение и би била поредната туристическа дестинация, ако не е духовния живот, който е истинската притегателна сила на Градината на Богородица. Постоянната молитва и богослужения, мълчание и смирение, лишаването от земните радости и светски живот, отричането от света, дори и на това безкрайно красиво място, всичко това изпълва Света Гора с усещане за духовна сила и излъчване на един безкраен мир и покой, усещане за вечността и Божията милост към света.

За краткото време от една седмица, през което бяхме там, изненадващо за мен самия успяхме да посетим повече отколкото бяхме планирали манастири, скитове и други свети места। Чудното за мен беше, че като човек от планински район, отивайки на място край морето, се почувствах съвсем като у дома си - с разположението на Зограф в гористи местности и преходите пеша по горските пътеки, които направихме към манастирите Ватопед и Хилендар.

Една от приятните изненади за мен беше посещението на Светия Велик манастир Ватопед - втори в йерархията Света гора. Според преданието, манастирът е построен от византийския император Теодосий І в прослава на извършеното от Света Богородица чудодейно спасение на неговия син - Аркадий от корабокрушение. Детето било намерено в къпинов храст близо до морския бряг и оттам дошло името на манастира (на гръцки Ватопеди) - Βατό (къпинов храст) и παιδί (дете). С Ватопедския манастир е свързано чудото, което превръща Атон в затворена за жените територия. Когато манастирът бил завършен, Теодосий I заедно с дъщеря си, Плакидия пристигнали във Ватопед, за да присъстват на литургията по освещаването. Но когато принцесата прекрачила входа на храма, едно от изображенията на св. Богородица проговорило: "Не влизай тук, в църквата вече има една Царица!". Пресвета Богородица казала на принцесата, че само тя, Божията майка, е единствената жена, която има право да присъства на Атон, като негова закрилница и небесна владетелка. Изображението, което проговорило, нарекли "Св. Богородица Антифонитрия" - букв. "Противогласна", т.е. забраняваща, възпротивяваща се с гласа си.

В манастира има по сведения от там над 100 монаха, голяма част от които са от Кипър. Манастирът е подновен, с всички съвременни удобства и добре уредена книжарница и магазин с множество стоки, направени от и за манастира. Ватопедският манастир е свързан и с България. Множество български монаси са пребивавали в манастира, ктитори и дарители също са оставили следи там. Във Ватопед се пази и хрисовул на цар Иван II Асен - т.нар. Ватопедска грамота, за дарения, направени след битката при Клокотница през 1230 г., който документ е и ценен източник на достоверна информация за българската история.

Във Ватопед се съхраняват множество мощи на светци, съхранени по чудотворен начин, както и едно от големите християнски съкровища - Пречестния пояс на Дева Мария, който тя носела по време на земния си живот. Поясът е символ на вечното девство на Пресвета Богородица, която християните вярваме, че е била и остава такава през целия си живот, като се обръщаме към нея в молитвите с „Невесто Неневестна”, „Приснодева” и множество други изрази на християнската любов и преклонение към „благословената между жените” (Лука 1:42). Самият пояс е и символ на девството, на което са се обрекли хората, отдали се на монашески живот там - на аскетизъм, на исихастки молитви и нестяжение, за да не бъдат изкушавани от светския начин на живот.

Освен четирите чудотворни икони на Богородица и множество засвидетелствани чудеса, покъртителна история съхранява Ватопед за случилото се с един монах, която ще се опитам да преразкажа накратко। Имало един дякон, който все се бавел, след като приключвал със службата, и толкова закъснявал за вечеря, че трябвало другите монаси да го изчакват. На тях им омръзнало това положение и решили да вечерят без него, като не му оставят храна, за да започне да се съобразява с другите. Бесен от това, че оставал няколко пъти без храна, монахът не издържал една вечер, отишъл при иконата на Богородица и потърсил сметка с думите - „Аз ти служа толкова много, а ти така ли се грижиш за мен!”, след което пробол иконата с ножа, който носел. След извършеното от иконата протекла кръв, монахът със сила бил отхвърлен от иконата и изпаднал в безсъзнание. След като се свестил и с ужас и страх разбрал какво направил, три години стоял прав пред иконата в пълно разкаяние. На третата година Богородица го известила, че му е простила извършеното и че трябва да прекара в пост целия си останал живот, но че на ръката му, която е извършила това, няма да й бъде простено. След смъртта на монаха, когато по монашеския обичай след известно време изровили гроба, за да поставят костите на монаха в манастирската костница, видели че костите на ръката му, с която пробол иконата на Богородица, са черни и изгнили, а другите са в обичайното състояние. Иконата на Богородица наречена „Заклана” сега стои в левия коридор след входа в съборния храм и срещу нея е изобразен монахът, който извършил това. След като ни разказаха поредната поучителна история за това как трябва да се отнасяме със светините, се вгледах в иконата и наистина се виждаше кърваво петно ...

Хилендарският манастир се намира недалеч от Зографския - на около 2 часа път през гориста пътека, и също като него е разположен сред гори и планински масиви без излаз на море. Пристанището, от което се стига до манастира, се казва Йованица, и е първото след като се тръгне от Урануполи. Оттам пътува малък микробус, който извозва монаси и поклонници за манастира. За Хилендар тръгнахме без предварителна подготовка и обаждане, което без малко щеше да ни отведе до манастира Есфигмен поради липса на места в Хилендар, а в групата ни нямаше особено желание за престой в Есфигмен поради разколническия характер на манастира. По-интересна беше причината защо нямаше места в Хилендар - бяха дошли 35 момчета от средно военно училище от Сърбия. Всички бяха вярващи православни, което се усещаше от поведението им в църквата и извън нея, всички носеха ризи с дълги ръкави и се покланяха на иконите с типичните за сръбската православна традиция земни поклони. Впечатли ме и това, че сред тях цареше дух на почитание, преклонение и уважение към светите места, на които се намираха. Колко жалко, че не видях такива български ученици в Зограф и се питам дали изобщо има такива масови посещения, които явно бяха обичайни за Хилендар. Във Ватопед, а и на други места в Света Гора също така видяхме множество малки деца на такава възраст от Гърция, множество възрастни гърци, както и групи от поклонници от всяка възраст - явно за всички тях това беше обичайно посещение на Света Гора. При условие, че от Габрово до Урануполи (изходната точка за Света Гора) пътят ни беше около 500 км през Родопите и КПП-Илинден (Гоце Делчев) и 570 км през София и КПП-Кулата, а гръцката граница се минава само с лична карта, чудно е защо с малки изключение не срещнахме български поклонници. Зографският манастир беше празен, а и там не се похвалиха с голяма посещаемост от България?!

Хилендарският манастир е пострадал в голяма степен от пожара през 2004 г., когато е изгоряла повече от половината от манастира и то точно подновената му част, където са били местата за прием на поклонници. В момента текат възстановителни мероприятия, но въпреки това гледките на руините му са потискащи. По Божията промисъл огънят е спрял точно до трапезарията от едната страна, а от другата - до местата, където се съхраняват най-ценните светини, също така не е пострадала и съборната църква на манастира. Въпреки че Хилендар се счита за сръбски манастир, той си остава най-близо до сърцето на българина след Зографския манастир. Тук е живял Паисий Хилендарски, а брат му Лаврентий е бил игумен на Хилендарския манастир. Тук е писана и „История славянобългарская”. След падането на балканските държави под турско владичество много повече български монаси най-вече от западните територии, отколкото сърби, започват да обитават манастира, като се стига до положението след възстановяването на Печката патриаршия, той да стане изцяло български в продължение на близо 2 век (17-19в.). Хилендар станал отново сръбски манастир чак през 1902 година. В манастира са пребивавали множество други бележити личности от нашата история като Иларион Макариополски, св. Софроний Врачански и други. Манастирът е поддържан през годините на съществуването си и от множество български ктитори, както и от монаси-таксидиоти, които са пътували из цялата страна и са събирали волни пожертвувания за манастира. В съборната църква има стенописи и на български светии - в притвора вдясно е изобразен Св. Иоан Рилски. Историята на сръбските ктитори и светци също е свързана с България. Един от най-големите ктитори на Хилендар е св. крал Стефан Милутин, чиито мощи се пазят в софийската църква "Св. Неделя". Най-големият сръбски светец - св. Сава е починал във Велико Търново и е погребан в църквата „Св. 40 мъченици”. Според преданието след известно време той се явил на български духовници, поблагодарил за уважението, което му оказват, но казал, че иска да отиде при своя народ, и така след това са били предадени мощите му в Сърбия.

Хилендарският манастир е основан през 10 в. от монаха светогорец Георгиу Хилендариус, който е и първи негов ктитор. Два века по-късно, през 1198 година, е обновен от св. Сава и неговия баща - великия жупан Стефан Неман (с монашеско име Симеон) от средновековната сръбска държава Рашка. Двамата построяват седем параклиса, също и с помощта на император Алекси III Ангел, техен роднина, който издал хрисовул за Хилендарския манастир.

Съборната църква е посветена на „Въведение Богородично”, който е и манастирски празник. В храма се намира чудотворната икона на Богородица „Троеручица”, която се свързва с чудотворното излекуване на Св. Йоан Дамаскин. Според преданието на светеца му била отрязана ръката, след като бил наклеветен за провинение, и след като се помолил горещо на Богородица, му израснала отново ръката. От тази история тръгва и традицията в иконописта да се изобразява Богородица Троеручица, такава е и чудотворната икона в Троянския манастир. В манастира се намира и чудотворна лозница, която е израснала на мястото, където са се намирали мощите на св. Симеон, след като са били пренесени от там.

**************

За тези, които искат да посетят Света Гора трябва да се подчертае особения статут на тази територия на монашеска общност, още определяна и като своеобразна „монашеска република”. Света Гора не е място за туристи, а за поклонници с вяра и съзнание за мястото, на което са попаднали. Монасите там са оставили дом, семейство, светски навици и живот, за да се отдадат на ангелоподобен живот в служение на Бога в усамотение, пост, молитва и строг, аскетичен живот в изпълнение на Божиите заповеди. В изпълнение на повелята за гостоприемство навсякъде в манастирите приемат с типичното светогорско посрещане - локум, вода и узо (в гръцките манастири) или кафе. Подслон се дава след предварителна заявка за три дни, а за повече - със задължение за послушание. Без заявка се дава подслон за една вечер, но може да се очаква и отказ да ви приемат. Не може да се спи извън манастирите или другите места, определени за преспиване и престой. На пръв поглед, а и на карта разстоянията на полуострова са малки, но поради пресечения релеф на местността, не може да става бързо придвижване и човек не може да си позволи продължителни дневни преходи от едно до друго място. В манастирите не може да се внася храна отвън. Храненето става заедно с монасите два пъти дневно в характерна за светогорските манастири трапезария, която е в непосредствена близост до съборния храм, т. нар. „трапеза” символ на връзката между духовната и телесната храна. По време на хранене се четат текстове от житията на светците на деня или други подбрани текстове, като след приключване на четивото или по знак на свещеника, който води „трапеза”, се става от масата, независимо от това дали е имало време за хранене। Освен че не се яде месо изобщо, е добре да се знае, че храната преимуществено е постна поради честите постни дни и периоди. Манастирите освен другото не са и хотели. Някои от тях са обзаведени с ремонтирани стаи и осъвременени сервизни помещения, но повечето включително и Зограф не предлагат особени удобства, а и такива не бива да се очаква да има на такива места. Изискванията за облеклото са да е прилично - горните дрехи да са с дълги ръкави, без къси панталони и без сандали „на босо”, но се виждат и изключения от правилото. Възможно е и да ви правят забележки, включително и строги такива, но не се засягайте, за добро е! За съжаление в Зограф посетителите от България с поведението и постъпките си са ни изградили незавидно реноме на хора, които не знаят къде се намират, как да се държат в манастир и църква, дори и как да се кръстят ...

Достъпът до манастирите в Света Гора става след предварителна заявка за деня на пристигане по начин, различен за отделните манастири, и издаване на специално разрешително за пребиваване - „Диамонитирион”, от гръцките официални власти. Получава се в деня на пътуването към манастира от специална служба и трябва да се носи навсякъде като се проверява на влизане на корабите, в манастирите и други места, определени за пребиваване. Приемът на поклонници на ден е ограничен, доколкото разбрах, до 100, от които 10 от други деноминации включително и друговерци или атеисти. Към Света Гора е възможно само придвижване с кораб по море, което става от градчето Урануполи (от западното крайбрежие) или Йерисо Неа Рода (от източното крайбрежие), но от там не е сигурно пътуването, тъй като морето е открито и бурно и дори при слаб вятър корабите не пътуват в посока към манастирите Есфигмен, Ватопед и други до Великата Лавра. От Урануполи сутрин пътуват бърза лодка и ферибот и се връщат по обед от Дафни по точно определено разписание. За всеки манастир има определено пристанище, от което се стига до съответното място пеша, а от Дафни към Карея, където е административния център на Света Гора, има транспорт.

Света Гора административно е територия на Република Гърция। Управлява се от Органичен Устав, който се гласува макар и по особен ред от гръцкия парламент. Освен това има и редица други нормативни актове, които са действащи, включително и първият устав на Света Гора, записан през 972 г. на козя кожа, който е съхранен и досега. На територията на Света Гора има редица държавни органи - полиция (при Зографския манастир има полицейски участък), пристанищни и митнически власти и други органи. Административно Света Гора се ръководи от управител, който се назначава от президента на Гърция и е с ранг на областен управител с разширени правомощия за прилагането на Устава на Света Гора. Манастирите са лица на гръцкото публично право, собствеността им е публична (държавна) и като такава има законови ограничения за разпореждане с нея, включително и с манастирската собственост, която се намира извън Света Гора. Всички предмети, които представляват ценност, са прегледани и описани от специалисти и са предмет на специалния режим на разпореждане. За да излезе предмет от тази категория и то само временно е необходимо съгласието на съответния манастир и разрешение на светогорските и гръцки власти. В съответствие с изясненото дотук, да се говори, че един манастир е сръбски, руски или български е само условно, доколкото преобладаващото мнозинство монаси са от съответните държави. Доколкото разбрах, минимумът за поддържане на манастир е от 8 монаси, след което съответния манастир или скит се предава на други монашески общности. Такава опасност е имала и за Зографския манастир - според едни е можело да премине към Ватопед, други казват, че е щял да стане румънски, но това няма толкова голямо значение, колкото фактът, че българските монаси там са малко, както и в самата България. Което говори зле за духовния ни живот, за съжаление!

Друга от особеностите на Света Гора е, че не се допускат жени на тази територия. Гръцката държава е успяла да включи в договора за присъединяване към Европейската общност това условие и ограничението е действащо. В Европейския парламент спорадично се правят опити за отмяна на това ограничение, засега неуспешни. Нещо повече, в самата Гърция се говори за манастири във вътрешността на страната, където са издействали забрана за посещения от жени ... За поклонничките е предоставена възможност да обиколят Света Гора с кораб, което също не е за пропускане!

Освен административното ръководство Света Гора има и духовно управление. Двайсетте манастира управляват цялата територия, като всички останали скитове, килии, колиби и други се намират под тяхното управление и са зависими в определена степен, напр. отдават се под наем от съответния манастир на желаещия да ги обитава монах. Всеки манастир има игумен, който се избира от монашеското братство, а манастирският събор решава въпросите от духовен, стопански и административен характер. Двайсетте манастира се намират също така в единство помежду си. Съществува единно управително тяло - Свещения Кинотис, съставен от представители на двайсетте манастира, който действа като парламент и представлява законодателната власт. Той се оглавява от председател - „протос” (първи), а оттам и името на църквата, където се събират - Протата. Изпълнителен орган е Свещената Епистасия, съставен от четирима представители, които се сменят всяка година по установен ред, така че всеки манастир участва веднъж на 5 години в управлението на Света Гора. В духовно отношение Света Гора се намира под юрисдикцията на Вселенската патриаршия и на литургиите се поменава името на Вселенския патриарх с изключение на манастира Есфигмен, където братството, съставено от монаси-зилоти, не признава върховенството му.

Много може още да се пише и разказва за Света Гора - едно от светите места за православните християни, прекрасно и благословено място, с живо чувство за наситен духовен живот и усещане за близостта на нашия Господ Иисус Христос, славната наша Владичица и множеството християнски и светогорски светии.

Пресвета Богородице, спаси нас!

--------------------------------

Използвани са материали от следните източници:

„Кратка история на Зографския манастир”, 2007 г., статии от

www.pravoslavieto.coм и други източници от Интернет.

Снимките от Света Гора са от личен архив, с изключение на иконите, картата на Света Гора и тези с изрично посочено авторство!

Автор: Диян Крил