Сума смях се изсипа отгоре им,
По моминските кръшни снаги,
И устата ми тръпни напиваха
Водопади от бели вълни.
В полумрака пред свещ коленичили,
Медитирахме, сплели души,
И взаимно, до болка се впивахме,
Коренища могъщи - скали.
И блаженство познали - отричане!
Извисявахме дух и мечти.
Братко, Робърте - скъпи учителю -
Замълчи, замълчи, замълчи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар