Със безразличие
Ти нищо не поглеждаш,
Отпуснал мисли и глава.
Към себи си се вглеждаш
Не тревожно,
Мечтаеш съвършена пустота.
Отрекъл си околните животни,
Отрекъл си и тая пустота.
Свойте задължения без ропот
Отхвърлил си, когато си разбрал.
Безумен, безразсъден, безподобен!
Как искам да съм вързан
С твойта връв!
Веригата каторжна моя
Със твоята желязна да сменя.
Ти нито искаш, нито някой може...
Към тебе никой не е благ ни зъл.
Не съществуват те за тебе духом,
В ритниците, духът е друг.
Безумен, безразсъден, безподобен!
Ще те постигна. Вярвам във това!
Няма коментари:
Публикуване на коментар