ЕДИН ДЕН ВЪВ ВЕЧНИЯ ГРАД

„Всички пътища водят към Рим” – тази стара поговорка прекрасно илюстрира значимостта и величието на вечния град, центъра на вселената, „caput mundi”. По какъвто и път да попадне човек в Рим, той не може да не усети, че на него му се предоставя възможност да открие за себе си огромното историческо, архитектурно, художествено и религиозно наследство, което Рим, заедно с гръцките полиси пази за поколенията. Дори след падането на великата империя на Цезарите, в по-малко щастливи епохи, Рим съхранява своята роля на учител по цивилизация, културен и духовен център на света, ставайки столица на християнството и резиденция на приемника на свети апостол Петър. Именно благодарение на начинанията на папския двор бурно се разрастват културата и изкуството през епохата на Възраждането. Но не тази поговорка ни води в Рим, а едни други думи и ние тръгваме да ги търсим. Без съмнение многовековната история на Рим по никакъв начин не може да се обема в един ден, но така или иначе нашето посещение във вечния град започва от хотела на „Ангелите”, високо горе на възвишението „Рока ди папа”, от което се разкрива огромна панорама към целия град



губещ се в далечината, което е напълно естествено, имайки пред вид, че официално Рим наброява 4 мил। жители, а неофициално много повече. Влизането в историческия Рим става през огромна порта в крепостната стена.



Веднага следва особено важна историческа и църковна забележителност Сан Джовани ин Латерано, катедралният събор на Рим, играещ тази роля до построяването на събора Свети Петър. Построен на земя подарена на църквата от император Константин през 4 век, събора е многократно разрушаван от земетресения, пожари, нападения на варвари, но винаги отново издиган и превеликолепно украсяван. Строгата му класическа осанка е увенчана със статуи на Христос и апостолите. На противоположната страна на площада се намира здание в което е вградена Светата стълба: По предание, това е стълбата, по която Христос е влязъл в дома на Пилат. В тази капела посветена на свети Лаврентий се пазят християнски реликви, сред които и надолтарното „акеропитно”, неръкотворно изображение на Спасителя. На площада, срещу събора Сан Джовани се издига бронзова статуя на свети Франциск Азиски. На близкия площад Санта Кроче ин Джерусалиме – Светият Кръст от Иерусалим има едноименна базилика от 4 век, в която се пази частица от кръста Христов. След като сме преминали отвъд крепостната стана, отправяме се към самото сърце на Рим и то се нарича площад Венеция. Този факт е достатъчен за се разбере колко важна роля играе Венецианската република в историята на Рим и Италия, а това, че на дожите е било разрешено да си построят дворец на площада само потвърждава изключително привилегированото положение на островния град държава. От този площад лъчево започват най-главните улици на града, а грандиозният паметник на Виктор Емануил Втори – първият управник на обединена Италия доминира изцяло над околните сгради. Зад него е може би най-известният от хълмовете на Рим – Капитолийският. Както стълбището водещо до него така и целият архитектурен ансамбъл е проектиран от Микеланджело. Площадът е обграден с три дворци, сега, както и всички други исторически сгради в Рим, превърнати в музеи и претъпкани с произведения на изкуството от различни епохи. На върха на хълма се издига църквата Санта Мария д, Арачели, в чест на Света Богородица запазила Рим от чумата. За да разгледаме Рим от друга гледна точка се изкачваме на хълм, на който се е настанил вездесъщият Гарибалди в обичайната си героична поза на кон. Този паметник е задължителен за всеки град и може да се открие къде ли не. Панорамата обаче е наистина грандиозна и постепенно се добива представа за мащабите на града. При слизането по хълма минаваме покрай владенията на Ватикана: училища, болници, резиденции и т.н. Време е да се прехвърлим и на нейна територия. Това става на площад Сан Пиетро, след като се прекрачи невидимата граница отделяща Теократичната държава от Италианската република. Огромният площад, побиращ милион и половина вярващи, всеки ден приютява непрекъсната опашка от поклонници и обикновени туристи от цял свят, устремили се към събора Свети Петър. Преобладаващи са европейците, американците, японците и от скоро време все по-многобройните китайци. Самият събор бил построен от император Константин през 324 г. в чест на Светия Апостол, под формата на палеохристиянска базилика. Но днешната си прекрасна форма дължи на няколко гениални архитекти. През 1506 г. на Браманте била поръчана пълна реконструкция, в която взели участие Рафаел, Перуцци, Сангалло и разбира се Микеланджело. Вземайки за изходна база проекта на Браманте, Микеланджело решава да построи грандиозна постройка във формата на гръцки кръст с великолепен двоен купол. Това негово решение е изменено от архитекта Мадерно през 17 век, който строи храма в сегашната му форма на латински кръст. Това решение не е случайно и не е много самостоятелно, по-скоро то е продиктувано от папите, които искат да надминат по грандиозност и размери, невероятната по онова време Санта Мария де ла Фиоре във Флоренция, водеща се за най-голямата християнска базилика। И това е сторено. Пристъпвайки през широко отворените огромни врати на събора ние намираме думите, които осмислят нашето поклонничество в Рим. Те са изписани високо горе, в основата на 120 метровия купол на Микеланджело, с двуметрови латински букви. Тези думи са следните:



Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата си” Мат. 16:18. Тези са думите на Христос казани на Светия Апостол, след като той изповяда: „Ти си Христос, Син на Живия Бог” пак там. Точно там под тези думи е разположена гробницата на св।ап. Петър.



Замъчения, разпнат с главата надолу и приел мъченическа смърт Христов апостол। След като сме се докоснали с ръцете си до светинята, отстъпваме местата си на постоянно прииждащите в нескончаем поток поклонници и си позволяваме за малко да се отстраним от суетата и вглъбявайки се в себе си, да се опитаме да се докоснем до светото място и със сърцето си। Както всяка свещена територия, така и тази на Сан Пиетро ни дарява с мир, спокойствие, тишина и надяваме се духовно въздигане. За нас българите събора носи и заслужена национална гордост, защото след спечелването на диспута за тринитарната ерес, на свети Кирил философ и спътниците му се разрешава десет дни под

ред да служат служби на църковнославянски, както в самия Сан Пиетро, така също и в още няколко църкви в Рим। Този изключително значим факт, кой знае защо не намира място в учебниците по история। Последващите обекти за посещение и разглеждане в Рим, са като приятна разходка из познати места, защото какво по-познато от площад Испания и стълбата Света Троица на Планината,



носеща името си от едноименната църква। Тук туристите от цял сват сядат за отмора и пият вода направо от водоскоците на шадравана।



А всеизвестният от филма на Фелини „Сладък живот” фонтан Ди



Треви, както винаги е препълнен с туристи, които аха, аха да се хвърлят в него ако ги нямаше снажните охранители। Тук е и Сан Клементе, предоставената на БПЦ базилика, за съжаление затворена за посещение поради незнайни причини। Другата позната на всички


забележителност е Пантеона – най-съвършената антична постройка от 27 година пр। Христа, превърнат в 609 г। от папа Бонифаций четвърти в християнска църква, в която са погребани знаменити художници като Рафаело Санти и крале като Виктор Емануил Втори. След многобройните други забележителности на Рим, завършваме нашето еднодневно посещение край стените на Колизеума.



Грандиозното и високотехнологично съоръжение от 72-80 година след Христа, в днешно време вече не прилича на горд колос, а по скоро на прегърбена старица. Времето и превратностите на съдбата не са пожалили гиганта - злощастна съдба за много християнски мъченици, роби, гладиатори и екзотични животни, напоявали години с кръвта си пясъка на арената му. Трудно е да изберем ъгъл за снимки към него от такова близко разстояние, за разлика от окъпаната от лъчите на залязващото слънце невероятно красива, триумфална арка на император Константин от 312 г. построена в чест на победата на императора над Максенций край моста Малвио. Тази победа изменила историята на тогавашния свят и превърнала се от войнска - в победа на Християнството. Минаването под арката на свети цар Константин е добър завършек на едно християнско поклонничество във ВЕЧНИЯ ГРАД!




О. Стефан