На черешата ми кацна
Калугер със протрито расо,
Бе малко тъжен - и понятно -
Отмина циганското лято.
Наведох се към него мълком,
Той впери кръгъл поглед в мене.
Не бързаше да отпътува,
Макар да беше вече време.
Калугер, скитник изпроскубан,
С достойство - остра човка само.
Къде си тръгнал да гладуваш,
Не щеш ли пълна клетка злато!
Няма коментари:
Публикуване на коментар