Очакване

В очакване на нещо светло
Живее всяка фибра в мен
И аз се радвам на простора,
Кото дете на лабиринт.

Тогава всичко е желано
И всичко иска да цъфти
И всичко иска да се ражда,
Като тайфун от нечий вик.

Премрежва се водата чиста,
Във дим и нива там се скри,
А после - тишина неземна,
Като във Дикинсънов стих.

Земята тръпне натежала
От много думи и войни
И всички виждат, но не стават,
Като в арената на цирк.

Все още дрезгаво е в мене,
Аз чакам, чакам светлина
И искам тя да ме превземе,
Като апостол на деня.