27 март, 2009
Смъртта...
Смъртта е седнала отдавна,
Вечеря тя от векове,
Поглъща залъци неравни -
Тя храни се като дете.
Смъртта е седнала отдавна,
И няма скоро тя да спре.
Вечерята е дълга, странна,
Не бе то глад, не бе ламтеж.
Смъртта е седнала отдавна,
Сега и ние сме наред.
Но ако всички сме фон Клайстовци,
След нас ще има глад во век.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар