Като Марсо

Идваш ти като Марсо,

По Дикенсово смел,

Размесваш злото със добро

И правиш си коктейл.

И мене каниш - но уви -

Не смея аз да пия.

Тогаз отпиваш глътка ти

От страшната ракия.

Развеселен си, виждам аз,

Над мене се присмиваш.

Прощавам ти, защото знам,

Не си щастлив - но криеш.

Нещастен си, аз знам това,

Нещастен като мене,

Но идваш ти като Марсо,

А аз съм само Стефан.