Хафез е седнал срещу мен.
Открили вечната любов,
Ний чакаме за коня стреме
Да полетим напред в галоп.
Хафез е седнал срещу мен
С бокал багряновидна кръв,
Ний пием, мракът ни превзема,
Телата голи как цъфтят.
Хафез е седнал срещу мен
И шепнейки ми газели,
Навлива бавничко поеми,
В кои духът гори, гори.
Хафез е седнал срещу мен,
Омайник стар в омаен час,
Безпаметни и изнурени
Припадат в утринта тела.
Хафез е седнал срещу мен.
Но стига толкоз, че от час
Слуха ми галят вдъхновени
На нейната любов слова!
Няма коментари:
Публикуване на коментар