Лично гербче 3

Сърце

Любовният разкош

Любовният разкош

Любовният разкош е нещо диво
и нежно като паяжен воал –
обгръща те омайно и красиво,
всред бисерните капки прималял!

Любовният разкош е висше чудо
в безумец те превръща на часа.
Сърцето властва и това е лудост,
а ти си цял във бисерна роса!

Любовният разкош е дар от Бога,
приготвен е за тебе и за мен.
Напиеш ли го, вече няма друго –
БЛАЖЕНСТВОТО е твоят вечен плен!

Стефан Стефанов
20.09.2010 GBBG

Безсмъртие

Безсмъртие

Във опит за безсмъртие все пиша
И стиховете сякаш са с душа -
Обичат страстно, учестено дишат,
Канелен вкус и мирис на жена.

Навсякъде изящество разкошно -
Красиви гледки, паметни съдби,
Горещи срещи, безподобни бури,
Притискащи се влюбени гърди.

Каквото и да зърна с тях очите,
С каквито и идеи да летя –
Безценно е покълналото жито,
Неповторима капката роса.

Но този порив никога не свършва.
Разплакан съм от тези стихове.
Душата морна моли за почивка.
Творецът жажда нови светове.

Във опит за безсмъртие все дишам –
Самото съвършенство овладял,
Ще бъде вечност ако само мигом
На някой друг парченце съм предал!

Стефан Стефанов
24.09.2010 GBBG

Душа

Душа

Тя дива е, много е дива –
Блестящата моя душа.
Красива, сияйно красива –
Букет от лъчи светлина.

Зарята е влюбена в нея.
Слънцата и правят шпалир.
И всичкото бяло бледнее
Пред нейния вътрешен мир.

Искрица от Вечният Огън –
Разпалил небесния свод.
Приела да бъде свободна,
Горяща в пожара живот!

Стефан Стефанов
14.09.2010 GBBG

Относно бурката

Относно бурката

Всеки кръстен християнин, който поне веднъж е пристъпил прага на коя да е действаща девическа света обител, ще трябва да спре с обсъждането и по-право с осъждането на бурката.
Защото там се подвизават в Господа жени, изцяло облечени в черни дрехи, които ние наричаме за по-разбираемо раса. Това което е останало на показ е лицето и то твърде минимализирано, без да се вижда никаква коса - съответно прическа и дланите на ръцете, всичко друго е почернено.
Не всеки знае, не всеки се е интересувал, но още в първите дни след Христа в Синайската пустиня се заселват отшелници, които полагат началото на монашеския начин живот, в цялото му разнообразие - в частност облеклото.
Вземайки за основа вретищата за покаяние, практика известна ни от Стария Завет и модифицирайки ги в някаква степен, тези отшелници и първи монаси въвеждат в употреба расото, което претърпява многократни изменения по форма но не и по същност.
Какво е посланието, което изпраща на околните хора, носещият расо?
„АЗ СЪМ УМРЯЛ ЗА СВЕТА! АЗ СЪМ ЖИВО ПОГРЕБАН! ВСЪЩНОСТ ВЕЧЕ НЯМАМ АЗ! НЯМАМ ИНДИВИДУАЛНОСТ! ЖИВЕЯ САМО В БОГА! ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА НЕ СЕ НУЖДАЯ ОТ НИЩО ЗЕМНО! НАЙ-МАЛКО МИ Е НЕОБХОДИМО ТОВА ТЯЛО, ФОРМА И ЕГО!”
Освен текстилното зазиждане, така да наречем носенето на расо, има и съвсем истинско физическо, а и още по-важно психичиско – за пример: приемане на схима за исихия – неговорене.
Още едно необходимо пояснетие: расо може да се носи не само от постригани монаси, при определени обстоятелства може да бъде благословено носенето му и от мирянин, като той бива наричан не монах, а просто расофор /носещ расо/.
Ето до какви примери може да ни доведе това изследване.
И тук вече спокойно можем да кажем, че въпреки, че в мюсюлманството няма монашество, явно в един момент някой тъй е възревнувал Господа, че се е възползвал от една чежда нему религиозна традиция и е направил всичко възможно да я направи своя. Както се вижда с успех.
Ще трябва да обясним още веднъж, че бурката носи същото послание, което и расото, и то е: „Отказвам се от този свят и се предавам Богу!”
Поради тази идентичност на посланията ще бъде височайше лицемерие и двуличие да величаем расото, и в същото време да клеймим бурката.
Това, че носенето на бурка бива експлоатирано и натоварено с пропаганда и политика, че служи за знаме на борбата срещу християнството и другите религии, и е белег на агресия или нетърпимост е съвсем друг въпрос.
Единственият въпрос, който трябва да вълнува християните /за настоящото изследване/ е: „Дали бурката е избрана свободно или е наложена насила?”
Ако на първата част на въпроса е отговорено положително – само можем да се радваме.
Ако ли положително е отговорено на втората част, то наш дълг е да освободим жената от наложените и диктат и тирания!



О. Стефан
05.08.2010 г.

Пъстрим

Поети сме – на струни ний приличаме.
Настроени сме във различен лад.
Под пръстите Му радостно вибрираме
И пъстрим още този дивен свят!!!

Стефан Стефанов
03.08.2010 GBBG

Принцовите острови

Босфора

Константинопол

15 Държавно Първенство по Йога

Летящият балкон

Летящият балкон

Харесва ми да бъда на балкона й -
от там се виждат нови светове,
да се мотая, да отпивам спомени,
в простора да се взирам с часове.

Ухания погалват ме и помисли,
отделни приглушени гласове,
желания за още и за повече -
останали ми още от дете.

Как вятърът развява там косите ми!
Как стъпва тихо нейното сърце!
Балконът й, все по-високо вдига се
и ни понася с шеметни криле!

Стефан Стефанов
27.06.2010 GBBG

Дизайнерско стихотворение

Дизайнерско и стилно изрисувано
На линии преплетени с петна,
Пространството ми - вечно развълнувано,
Осенено е с чудна светлина.

Присвиват се до болка чак очите ми.
Препъват се по цветния килим.
Не могат да изсъхнат даже дните ми,
Дори сред пламъкът неопалим.

Върховни мазки, форми омагьосани,
Брилянтни щрихи, ярки цветове,
Оптични клопки, сенките дамгосани,
Превземат мощно моите светове.

Подвластен съм – признавам на разкоша им -
Заключеник в неземна красота.
Пуснете ме за малко от чертога им
За да отпия капка свобода!

Стефан Стефанов
26.06.2010 GBBG

ЙОГА

ХV- то Държавно Първенство по Йога 26-27 юни 2010 г. в Габрово, съвместна проява на БФЙ, МФВС, Община Габрово и домакинът Йога-клуб „Свами Шивананда Сарасвати Адвайта Веданта” - Габрово
Участие в състезанието ще вземат 10 йога - клубове от цяла Българгия. Това са :
" Амрита"- Пловдив; " Вяра " - София; " Дема "- София; " Йога"- В. Търново; " Лотос " - Плевен; " Пракрити"- В. Търново; " Колобар " и " Свародая"- Варна; " Хридая "- Бургас ; " Скорпион " - София
Състезатезанието има 2 стила йога:
1-ви кръг- изпълнение на съчетание- артистична йога
2-ри кръг- деманстрация на класически йога асани- класическа йога
3- ти кръг- изпълниние на съчетание от пози с висша трудност- абсолютен шампионат
ПРОГРАМА на 15-то Държавно първенство по Йога 26-27 юни 2010 г. в Дом на културата „Емануил Манолов” град Габрово
1.Съдийски семинар – 26 юни от 10.15 ч. до 11,00 ч в Дом на културата
2.Приемане документите на участващите клубове от Спортно-техническата комисия на БФ Йога - 26 юни от 11,00 до 11,30 ч /обявените часове да се спазват точно/.
3.Откриване на Първенството- 26 юни 2010г от 12,00 ч.- -Приветствие от Председателя на БФЙ Петя Стефанова - Приветствие от Николай Сираков- кмет на Габрово --Демонстрация на йога –клуб „ Свами Шивананда Сарасвати Адвайта Веданта”- Габрово
4.Изпълнения на Артистична йога по възрастови групи -- Демонстрация на йога клуб в Дряново
5.Награждаване на Артистична йога – 15 ч. -Почивка- 15.15 – 15.30 ч.- --Демонстрация на йога клуб „ Скорпион „ - София
6.Изпълнения на Класическа йога -15.30 ч. -Почивка между младша и старша възрстови групи- 15 мин. - - Демонстрация на Ирина и Теослава – В.Търново
7.Абсолютен шампионат- 27 юни /неделя/ от 9.30 ч.- -Почивка между младша и старша възрастови групи- 15 мин.- Демонстрация на Лазаринка Лазарова- клуб „ Скорпион „ - София
8. Обработване на резултати- 13 ч. -- Демонстрация на йога клуб „ Вяра „ - София
9.Награждаване и закриване на Държавното първенство- 14 ч.

Ръцете

С какво са днес ръцете ти заети?
С коситба, с кръстен знак за благослов?
Или понечили да милват цвете,
Лице да галят с чудната любов?

Дали не сресват двете ти хлапета?
Дали не плискат океан в лице?
А може би рисуват упоени
На танца страстен волните криле?

А камъкът как могат да извайват,
Дървото и метала с векове.
Да носят тежко без да се повайват,
Да ринат безподобни снегове.

По струните да лепнат са готови,
По хълмите на влюбена жена.
Да пазят завет на свещта съдбовна
И милват нежно скръбната душа.

С какво там още те са днес заети?
Със писане по белия мегдан?
Да сеят смърт по бойните полета
Или неистово да зидат храм?

Невероятно силни и разкошни,
Преливащи от нежност и от плам,
Дарени ни да бъдем най-могъщи -
Но никога завързани от срам!

Стефан Стефанов
05.06.2010 GBBG

Гаврилушка

Гаврилушка

Гаврилушка, защо си тъжен?
Защо очичките блестят?
За тази котка ли подсмърчаш,
Най-меката на нози свят!

Със нея си игра до вчера
И гушка топлата душа,
А днес я няма и не мога
Със нищо да те утеша.

Гаврилушка, недей да плачеш.
Не търкай тъжните очи.
Тя скри се нейде под кревата
И изненада ни гласи.

О, ето я! Но кой е с нея!?
Кои са лудите искри,
Орисани като от фея,
На пакости и хитрини?

Това са нейните кутрета,
Облечени в петнист юрган.
На мама котка са хлапета,
За къщата пък ураган!

Стефан Стефанов
03.06.2010 GBBG

ЙО Бал 24.05.2010 г. Габрово

Нощта на бала

Нощта на бала

Те млади са и много им прилича
на бала да са с ярки цветове.
Мечтите яхнали блестят зеници
в платната им зелени ветрове.

Струи от щастие обливат всички
и водопади радостни вълни -
невероятни волни птици
от ятото готово да лети.

Танцувайте принцеси фантастични.
Превръщайте нощта във цветен ден.
Вий принцове, на рицари подобни,
вадете мечове за бран свещен.

Нощта на бала - приказка вълшебна,
не свършва рано с меките лъчи.
Начало е на бъдеще неземно.
Начало е на хиляди мечти!

Стефан Стефанов
26.05.2010 GBBG

Бронзови и голи

Бронзови и голи

Неотразимо бронзови и голи,
Изваяни от блясък и мечти,
Полирани, блестящи и готови
Да плуват волно в сините очи.

Безсрамни те на плажа се припичат,
Попиващи до капка радостта.
По тях вълните ни безспирно тичат
И ги ревнува даже пролетта.

Невероятни, зрелищни и леки,
На красотата вечни дъщери,
Обичам ви и туй го може всеки –
Сърцето си на вас да подари!

Стефан Стефанов
25.05.2010 GBG

Бели дантели

Тези бели дантели
Гиздаво пощурели

По снагите им тичат
В пазвите им надничат

По ръцете минават
Под полите им шават

С шум пресрещат бедрата
С шепот тънък ръката

Къдрави сме и меки
Везани пък и леки

Нас преследват момците
Нас желаят очите

Но защо ни разкъсват
И смехът ни прекъсват

И защо по земята
А момата горката!?

Стефан Стефанов
18.05.2010 GBBG

Калнавалът в Габрово

Единствeният начин да ме видиш

Да ме видиш

Единственият начин да ме видиш
Е да затвориш черните очи.
Тогава Слънцето ще ти завиди
И в срам ще пламнат милиард звезди.

Промяна ли!? – Не няма да направя.
Не искам да си идe пролетта.
Не искам да изчезне пещерата,
Пустинята и даже пепелта!

По-силно стискай клепките омайни.
По-близо съм от бисерна сълза.
Единственият начин да ме видиш,
Е да прогледнеш нежно в Любовта!

Стефан Стефанов
15.05.2010 GBBG

Гости за любов

Гости за любов

Не мога днес да те приема скъпа.
О, не и днес любима, не и днес.
Нощта запазена е вече за разкоша
Но ти не си сред „Гости за любов”!
Какво се случва? – Нищо не разбирам!
Обичам те, но нямам власт в нощта.
Тогава идват гостите любовни
И скрива се безсрамната Луна!
Не мога днес да те поканя скъпа.
О, не и утре, не и не.
Покана нямат гостите ми нощни,
А само име „Гости за любов”!

Стефан Стефанов
11.05.2010 GBBG

Лов на вълци

http://www.youtube.com/watch?v=pJ2E4cf46nw&feature=related

Отказ

Отказ

Преди да откажа брилянтния,
Вълшебния, скъпия дар
Предлагам да седнем под сянката
И пийнем отровен нектар.

Че няма да стане – то видно е.
Не мога така изведнъж…
Да пием до дъно – e хубаво,
В сърцето ми плисна се ръж.

И как тъй реши!? А, отдавна е.
А аз пък дори да не знам…
Я сипвай кураж от бутилката,
Не искам да бъдеш с мен сам.

То стъмни се май и разпени се
Безбрежното мое море.
Да хвърляме дрехи и помисли,
За къпане време дойде!

Стефан Стефанов
20.04.2010 GBBG

Дъжд

Дъжд


Най-после и дъждът се наприказва
със дългите ми къдри призори.
Сега вървя през мокрите му тайнства,
а споменът не спира да вали.

Но сълзите тогава бяха други,
блестеше с тях любимото лице.
Къдрите ми върховно горделиви
прегръщаха напразно ветрове.

Така и не успях да свикна с нея -
просмукващата есенна тъга.
Процежда се през нея тишината
и се пропивам с дива самота.

Стефан Стефанов
17.04.2010 GBBG

На Нея

На Нея

В градината живея на разкоша й,
Задъхано потънал в пищен рай
С цветя незнайни – билки омагьосани
И плодове препълнени със най…

Ухания и вкусове преплетени
С докосване и гледки на мечти.
А музиката от душата бликаща,
Реките си не спира да множи.

Прегръщам страстно всичките й прелести.
Със поривите шеметно летя.
Не я търсете нийде във вселената –
В сърцето ми Тя рая си постла!

Стефан Стефанов
17.04.2010 GBBG

Бутиковата ми градина

 
 
 
 

Поетичен дебют

Поетичен дебют

„Посвещавам творбите си с много любов на тези, които най-много обичам – съпругата и дъщерята!”
Росен Гъдев

Излезе от печат първата „поетична книга”, както се изразява за нея авторът й Росен Гъдев. Тя ще бъде представена на 21 април от 18.00 ч. в ХГ „Христо Цокев”, зала „Минчо Минчев”, вход свободен. Стихосбирката съдържа 40 стихотворения и две поеми. „Недоизказана нежност” е заглавието, което до голяма степен отразява както настроението, в което ни потапят стиховете, така и душевната нагласа на автора. Още първата творба на Росен „Докосни ме”, обезоръжава скептичния читател с неподправената си искреност и нежност. Почти във всички негови стихове може да се долови влиянието на другият му голям талант – неговата безспорна музикалност. Свидетелство за това са няколкото авторски песни по стихове присъстващи в стихосбирката с музика написана от Росен и както се полага на истински бард, изпяти от него. За разлика от повечето поети, освен стихове Росен пише и поеми, което му се отдава в преголяма степен. Тук ще представим поета само с няколко негови творби, а всеки който иска да стане съпричастен с неговата поезия е добре дошъл на представянето на „поетичната книга”.
О. Стефан




Росен Гъдев е роден през 1956 г. в София, но отрасва, живее и работи в град Габрово – неговия истински роден край. От малък започва да свири на цигулка и обиква музиката, която го съпътствува и до днес.
През 1975 г. завършва ТМЕТ “М. В. Ломоносов” – Горна Оряховица, а през 1981 г. – Института за културно-просветни кадри – Варна. Още в ученическите си и студентски години се включва в художествената саодейност. Солист е на вокално-инструменталните състави “Фотони”, “Деймос”, “Бревис” и “Янтра”. Участва и в хоровата самодейност – Смесен хор “Априлов-Палаузов”, Мъжки хор на офицерите от запаса “Ем. Манолов”, Студентски камерен хор на град Варна, “Колегиум вокалис триум” – Габрово, както и в мъжкия църковен хор при храм “Света Троица” – Габрово. Реализирал е множество записи в БНР, БНТ и Балкантон.
Негови стихове са публикувани във вестник “100 вести”.
“Недоизказана нежност” е дебютната му поетична книга.



Профилна страница в www.bg.netlog.com
на адрес: rosengadev1956bg

и

www.stihovebg.com
rosen-rosen

Очите ми

Очите ми

Очите ми залепнали за нея -
Не щат да гледат синкавия ден.
Цветята сочни, птиците в простора
Не могат да разцъфнат в този плен.

Какви дъги, сияния полярни,
Искри от огън, падащи звезди,
Напират за света да им разкажат
Но те се къпят в нейните води.

Пияни, слепи, в транс лъчи преплели
На мачтата с най-много ветрила,
Очите ми загърбили са кея
И сляпо гонят своята съдба!

Стефан Стефанов
04.04.2010 GBBG

История на храм "Свети Димитър" - Етъра

Нова книга за историята на храм "Свети Димитър" - Етъра.


Ново луксозно издание на историята на храм "Свети Димитър", кв. Етъра, видя бял свят точно преди Великден.
Тази малка, но стилна книжка ще преведе през времето и ще разкаже историята на този храм на всеки, който реши да се запознае с него по този начин. Но най-вече ще му открие силата на вярата на хората, вградили съдбите и душите си в него. Тя е съставена за да не погине нашето културно, историческо, църковно, религиозно и духовно наследство, а да пребъдва в пределите на духовността.
Настоящата книга биде съставена по настояването на църковния настоятел Веско Василев и аз нямам претенции да съм неин автор, а само съставител. Защото щом се потопих в атмосферата на отминатите години не посмях да променя почти нищо от наличните текстове писани от моите предшественици и събратя за този храм.
Хиляди благодарности на хората помогнали за това издание, като се започне от директора на РИМ Габрово Петьо Тоцев, внукът на ств. свещ. ик. Стефан Христов - Димитър Енчев, който понастоящем е в САЩ, събратята служили в храма преди мен, та до екипа на "ЕКС-ПРЕС" - Габрово, който изпълни поръчката на изключително високо професионално ниво.
Светли пасхални празници!
о. Стефан

№ 42

№ 42

На номер 42,
Живее си малка страна.
Нищожен е нейният двор -
Парченце безценна земя.


А вътре във малката площ
Поля, планини и гори,
Ливади от цветен разкош,
Реки с бистроструйни води.

На изток лениво лежи
На златния пясъчен праг,
Море от мечти и вълни –
Магия за всеки моряк.

Където да идеш по таз,
Трогателно малка земя
Със чувство на дивен възторг
Изпълва се твойта душа!

О, дом на отци и деди,
Строен със неистов стремеж,
На този адрес остани,
Да сторя и аз тук градеж!

Стефан Стефанов
26.03.2010 GBBG

По терлици

По терлици

По терлици щапури си
Двегодишно момче.
Във устата завира си
Сладко малко кутре.

Сериозно е челото
И очите следят
Този кон на поляната,
Тъй голям и крилат.


Докъде ли ще стигнете
Вий терлички в света?
Бързо яхайте кончето,
С чудно име Мечта!

Стефан Стефанов
24.03.2010 GBBG

На западния...

На западния склон на пустотата
Засели се безмилостна съдба.
Сълзата детска бисерно изгря.

Стефан Стефанов
22.03.2010 GBBG

Не срещай...

Не срещай…

На Цени Колева - любителка на хубавото вино
и ценителка на хубавата поезия

Не срещай ти вино със устните
От друго опиват се те.
Малини червени засмукали
И сладкият дъх на момче.

Пияни от срещите в тъмното,
Разсипват вълшебни слова –
Брилянти от радости сбъднати,
Шампанско от смях и тъга.

Разпукват се страстно те – устните.
Ухае червения цвят.
Целунати биват мечтите ни
И тръпнещ е целият свят.

Стефан Стефанов
17-18.03.2010 GBBG

Живот

Живот

На бойната сцена наречена
От някой вълшебно – Живот,
Яви се върховният варварин
Загърнат във черния код.

Със знаме ушито от страхове,
Развяно на грозният щик,
Препускаше лудо из пустата,
Безпаметно този войник.

Чрез ярост, жестокост, насилие
Помиташе той светове.
Дори не туптеше сърцето му,
От глетчер сковано то бе.

Така триумфално съсипваше
Безкрайната цветна дъга,
До горе заровил ботушите
Във черната вече земя.

Когато в пожари бе сцената,
Наречена скръбно – Живот,
А той бе заграбил и слънцето
Свалено от синия свод.

Тогава отнякъде мъничка,
Със синкаво сини крила,
Във дланите груби и кървави,
Се сгуши нищожна съдба.

През призмата синя на чувствата
Премина духът му смутен.
Разложи се мигом ръждивото
И сипна се новия ден.

Захвърли оръжия пагубни.
Прегърна поля и гори.
Сърцето му – късче от глетчера
Във аквамарин прокърви.

На сцената нежно наречена -
Живот, всред цветя и мечти,
С наслада отпиваше сокове
От щастие, мир, добрини…

Стефан Стефанов
21.03.2010 GBBG

Двубой

Двубой

Със удар на лапа започна се
Метежът във дивия лес.
Тревожно запратиха птиците,
По клоните страшната вест.

По време на битката яростна
Изсъхнаха свежи треви,
В цветята безцветно уплашени
Животът свиреп прокърви.

Замряха за миг и дърветата
От страх пред жестоката власт.
Двубоят приключи във тъмното
На смъртно раззината паст.

А после начена пак джунглата
Да диша със дъх учестен,
Продухвайки бодро тръбите си
За химна на новия ден.

Стефан Стефанов
18-20.03.2010 GBBG

Попадна...

Попадна…

Попадна коприната мека
На пръсти от звезден атлаз.
Не спря да искри, и полека,
Превърна се в дивен екстаз!

Стефан Стефанов
11.03.2010 GBBG

Напълно...

Напълно…

Напълно немислимо е полето,
Простряло се всред синкавата шир.
Конете ми препускащи свободно,
Припадат упоени в тоя мир.

Стефан Стефанов
11.03.2010 GBBG

Устни

Устни

Във ъглите скрити на устните,
Таят се вълшебни дъги,
От ручеи бистри и капчици,
До бури от прах и звезди.

От там се извиват по стръмното
Лъчисти пътеки с мечти
Или пък изскачат от тъмното
Перлено русите дни.

И дим се прокрадва понякога,
Примесен със вкус на кафе.
Момиче докосващо бузите
На прасково сладко момче.

Какво ли там няма, по ъглите,
На устни от сочен живот…
Целувай ти страстно дъгите им,
Шедьовър е техният свод!

Стефан Стефанов
14.03.2010 GBBG

Огледало

Огледало

На неповторимата Радослава Богданова

Неповторимият отблясък
На сребърната му душа,
Извиква тръпка по снагата
И смут в трептящите сърца.

По него лик не се задържа
И спомен няма от преди.
За бъдеще да не говорим,
То само днешното следи.

Щом се изправиш ти пред него,
Двубоят вече е решен,
Чрез аржентинската магия
От сабята му поразен.

През твоите очи то гледа,
Със тебе жестове дели,
Но не е маска ни икона,
По него бръчка не личи.

Като потомствен благородник
То пази тайни светове –
Разголени пред него лудо
Съдби, от древни векове.

Поискай си го за приятел.
Не скривай земният си лик
И то ще те дари богато,
Със истината всеки миг!

Стефан Стефанов
13.03.2010 GBBG

Не стихват...

Не стихват бурите върховни.
Морето яростно кипи.
В окото паяк от лъчи.

Стефан Стефанов
10.03.2010 GBBG

А влюбеният...

А влюбеният, непохватно маха,

Мечтата си подгонил без крила.

Със плажа нежен легна си вълна.



Стефан Стефанов

10.03.2010 GBBG

Прегръща ме...

Прегръща ме, целува ме снегът.
Изчезвам бавно, той все тъй ме гали...
На бялото душата не личи.

Стефан Стефанов
10.03.2010 GBBG

На устните...

На устните подкупващата сладост

Се съюзи с горчивото кафе.

В косите диви мирис на море.



Стефан Стефанов

07.03.2010 GBBG

Невинното око...

Невинното око на тигъра е синьо,
Щом те погледне с други цветове –
На ириса последната дъга…

Стефан Стефанов
08.03.2010 GBBG