Умиротворен
– без никакви въпроси,
Прегърнал
самотата на света,
Отшелникът
съдбата своя носи -
Разпъната
на кръста на страстта.
Стефан Стефанов
31.03.2021
Sul sentiero del sole innamorato
изкуство
Умиротворен
– без никакви въпроси,
Прегърнал
самотата на света,
Отшелникът
съдбата своя носи -
Разпъната
на кръста на страстта.
Стефан Стефанов
31.03.2021
Sul sentiero del sole innamorato
Истината
– жълтица за вечност,
Плата
скъпа за знайни души,
Привилегия,
цвете неземно,
Непомръкващи
зарни очи.
Преизпълнена
с чудо, с омая,
Невъзможна
за срам и грабеж,
Свободата
дарила в безкрая,
Прегърни
я, тя твой е градеж.
Стефан
Стефанов
28.03.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Кобилицата
на умората, тежи на мойте рамена,
Притиска
ме, увежда полъха встрани от хапеща уста.
Огъва
ме, изцежда силите, държа се само от инат,
Довежда
ме до безсъзнание, след малко ще припадна брат.
Но
сладка е като любовница, заспивам в нейните ръце,
Не
ме будете, тъй върховно е да паднеш пряко сили все!
Стефан
Стефанов
27.03.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Обича
ме този живот -
Дарява
ме с всичко по много.
Опива
ме с пролетен сок,
Захранва
ме с постите строго,
Молитва
не спира за мен,
Любов
не пести на провала,
Дъхът
ми следи възхитен
И цял
ме облива с възхвала.
Отрада
съм явно за теб
И аз
те обичам всецяло!
Пребъдвай
любими чрез мен,
Дарявам
ти моето тяло!
Стефан
Стефанов
26.03.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Във
ценностната ми система
Настъпи
пролетен метеж.
Започнаха
да никнат нови
Зелени
пичове стремеж.
Не
мога ги одържа кротки,
Смирени
като стрък цветя.
Необузданата
им дързост
Прорастна,
сякаш е гора!
Стефан
Стефанов
26.03.2021
ГББГ
Света
Троица
Потръпна
нервно старото хвърчило.
Изду
го вятър, вдъхна му живот.
Опъна
то възтънкото си жило
Във
сетен порив към безкраен свод!
Стефан
Стефанов
23.03.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Снежности
падат в косите -
Бележат
ги с ледени ласки.
С нежност
ръка ги докосва -
Превръща
ги в сълзи безгласни.
Снежности
сипани свише -
Цяла
нощ всичко превзели,
Само
ръката ѝ топла
Пази
заветни предели.
Стефан Стефанов
24.03.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Снежни
парцали изсипа
Някой
от орбита ниска,
Сякаш
неземни клошари
Хвърляха
радост същинска.
Тези
нечакани дари,
Тези
неканени гости,
Бързо
завзеха простора -
Започнаха
белите пости.
Време
за топли прегръдки,
Време
за сладки целувки,
Време
за пухкава нежност,
Време
за лични милувки.
Стефан Стефанов
24.03.2021 ГББГ
Света Троица
Жълтата ми котка Cuore Matto, която от време на време влиза в
ролята на Бегемот от „Майстора и Маргарита“ на Булгаков, застана пред мен и по
обичая си впери фосфорните си приспособления за нощно виждане в очите ми.
След подобаващо театрално
дълго взиране за респект, тя заяви:
- Аз съм жена! – пуснах чуденки,
но не посмях да я прекъсна, явно нещата бяха сериозни: и като котка жена те
предупреждавам, че спирам да ти помагам с техниките за оправяне с котки жени,
защото ти започна да ги прилагаш на жените котки, а те милите, нямат никаква
защита срещу тях.
- Но нали ти сама ми ги
предложи!? Аз нямам никаква вина. – заоправдавах се не много убедително аз.
- Да, аз ти ги поверих, но
само като дискретни оръжия, с които да придобиеш малко тактическо предимство, а
ти започна да ги използваш като оръжия за масово поразяване и те милите, падат
като круши в капаните, които си им заложил. – просъска Матото.
- Добре, какво предлагаш? –
веднага отстъпих, съзирайки непосредствената опасност от нова ескалация на
напрежението: готов съм за преговори.
- Преговори няма да има,
вече казах! – непреклонно биеше Лудото ми Сърце.
- Тогава по едно валерианче
за сдобряване. – предложих с най-котешкопримирителният си глас, на който съм
способен.
- По валерианче може! –
съгласи се великодушно Матото.
И така се навалерианихме, че след това никой от
компанията не помнеше, не само темата на разговора, но и дали той въобще се бе
състоял.
Така, че пак съм в играта.
За сетен път се убеждавам,
че е много хубаво да имаш жълта котка и то малко луда за приятел в игрите!
Стефан Стефанов
23.03.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Докторът
приседна мълчаливо.
Сторих
място – имаше защо…
- Как
си днес момчето ми красиво?
Беше
ли поне за малко лош?
- Не
успях, не мога и не искам!
Някак
си, добре ми е с добро.
Съжалявам
док, но май е нелечимо?
- Да
– каза той: нарича се разкош!
Стефан Стефанов
23.03.2021 ГББГ
Света Троица
Кратки
ръбове, меки посоки,
Патинирани
вълчи очи,
Преизпълнени
с жадност милонги,
Побелели
от сол дълбини,
Непотърсени
с нищо кошути,
Отлетели
от връх канари,
Поизцапани
сълзи отровни,
Може
би пък, незнаен Дали!?
Стефан Стефанов
22.03.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Нахапана
до кръв
Задушена
от милувки
Щастлива
чак до смърт
Стефан Стефанов
22.03.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Победителят
във всички състезания е предизвестен!
Тогава
защо да участваме и да се състезаваме в каквото и да било състезание!?
Не
е ли по-добре да се откажем от конкуренцията и да се заемем със саможертвата?
Стефан Стефанов
21.03.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Затварям
очи и потъвам -
Отварям
ги, пак съм си аз.
Затварям
очи и отлитам -
Отварям
ги, пак съм си аз.
Тогава
защо да заспивам -
След
сънчо пак съм си аз?
И вече
за миг не заспивам -
Разкошно
е, все съм си аз!
Стефан Стефанов
21.03.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Християния,
моя родино,
Безгранична
на длъж и на шир,
Преизпълнена
с кърваво вино,
Хляб
насъщен и вътрешен мир.
Пребогата
на сълзи от радост,
Преобилна
на блага тъга,
Обдаряваща
с истинска сладост
Ожаднялата
тиха душа.
Християния,
скъпа родино,
Приласкай
пак блудно дете,
Извън
теб се живей немислимо…
Дай
живот на покайно сърце!
Стефан Стефанов
19.03.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Отворих
типика и ето, изникна дрямка след обяд.
Приятен
манастир и братя, обичащи и този свят.
Добре,
на каменният одър в килията ми пещера,
прилегнах, нямаше прозорци, нито стена, нито врата.
От
там се виждаше покоят на ангелската синева,
във който потопи ме типик, написан като на шега.
Съверници и братя мои, не спят молитвени уста,
сърцето
спира да догонва капризната ми суета.
Препълнен с екстатична радост, камбани бия във есктаз.
Богохранима
ми родино, предавам се във твйота власт.
Стефан
Стефанов
18.03.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Вали
щастливото небе
Прозрачномълчаливо,
Напива
жадното поле
Гальовнопохотливо.
Да
прорасте чудат килим
От
безподобни билки -
Постелята
в която спим -
Със другите бръмчилки.
Стефан Стефанов
17.03.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Човекът е разказ от безсмъртната книга
Живот,
написан с Божествени думи.
Чети го, помни го, обичай го, има защо
и после с любов сподели го.
Стефан
Стефанов
17.03.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Във
локвите скачат пощурели крака
От
студ посинели са всички,
Зъбките
тракат, ще има пердах,
Но
щастие гони ги лично.
Съвсем
са забравили те за света,
Играта
за тях е магичност,
Изцапани
с радост неспирно крещят –
Каква
всевзривяваща пищност!
Стефан
Стефанов
16.03.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Вчера Йоана ми припомни едно мое стихотворение писано преди около 40 години.
Реших да го пренапиша и за моя най-голяма изненада се получи това:
Коя от двете версии Ви харесва повече?
Не
признавам никакви авторитети,
Но
нямах авторитет да го заявя
И продължавам
да го нямам,
Но
вече нямам и страх!
Стефан
Стефанов
Около
1981 г
Габрово
А сега
би било така:
Не
признавам никакви авторитети,
Но
нямах авторитет за го заявя
И продължавам
да го нямам,
Но
кой знае защо се заливам от смях!?
Стефан
Стефанов
16.03.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito