Майсторът
на птици се разбърза,
Правеше
по няколко на ден,
Но
на другия, дюкяна тъмен,
Го
посрещаше опразненосмутен!
Всяка
нощ, крадеше някой птици,
Даваше
им звездна свобода,
Те
отлитаха с препълнени зеници
И биещи
до пръсване сърца.
Майсторът
на птици се разплака –
Някой
му крадеше радостта.
Но
на сутринта, насред площада,
Го
накацаха признателни ята.
Стефан
Стефанов
01.03.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар