Потръпна
нервно старото хвърчило.
Изду
го вятър, вдъхна му живот.
Опъна
то възтънкото си жило
Във
сетен порив към безкраен свод!
Стефан
Стефанов
23.03.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
skip to main |
skip to sidebar
изкуство
Всичко за мен
Архив на блога
-
▼
2021
(267)
-
▼
март
(47)
- Умиротворен
- Истината
- Умората като любовница
- Саможертвата живот
- Влюбен живот
- Пролетни метежи
- Порив
- Снежности
- Време за бели радости
- Намерете си малко луд приятел за игрите
- Нелечимо
- Непотвърдено
- Щастлива
- Относно състезанията
- Времеви разкош
- Християния
- Типик
- Напиване
- Прочети разказ
- Всевзривяващи локви
- Авторитет
- Оловни крила
- Божи кравички
- Радостотворни висини
- Май някой
- Из двора
- Снежната държава
- Шепот
- Побелей и ела
- Център на Вселената
- Възмъжаване
- Безкраен празник
- Влюбен в красотата
- Върви че разбери
- Напразно
- Не просто езеро…
- Танцувай с любовта
- Само си спомни
- Времеви покой
- Триглав
- Жълтите пламъци на живота
- За Свобода и Чест
- Някъде из Рила
- Практически упражнения
- Още малко
- Майсторът на птици
- Пролетно прорастване
-
▼
март
(47)
Няма коментари:
Публикуване на коментар